©

"Всеки български шофьор, който е бил заснет в нарушение в някоя страна - членка на Европейския съюз, отива в специална система, до която имат достъп колегите от Пътна полиция от другите държави. Ние също имаме такъв достъп. Тогава до собственика на автомобила се изпраща писмо от съответната страна. То пристига на домашния му адрес. Ако не го плати доброволно или ако наказанието за нарушението му предвижда отнемане на свидетелството за управление, то ние му го взимаме", обясни още Рановски. 

Най-често глобите идвали от Гърция и Германия. При неплащане законът дори предвиждал конфискация на движимо и недвижимо имущество. Това е заложено в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Той се прилага вече и у нас. Член 3 от него гласи, че всяка глоба или всякакъв вид парична санкция, наложена с акт, ще се събира от НАП в съответната държава. За да се стигне до конфискация на каквото и да е имущество, страната, в която е извършено нарушението, трябва да изпрати акта на български език до съответния окръжен съд по местоживеене на шофьора. След това документите се придвижват до НАП и КАТ за установяване на самоличността на шофьора и той подлежи на най-тежката санкция - конфискация, ако не заплати глобата си. Вече има няколко подобни случая в страната, съобщават от Пътна полиция, след като в законовия срок не са успели да си приберат глобите. 

Само във Франция заснетите български шофьори, които са нарушавали правилата, са над 14 хиляди за последните години. За останалите европейски страни няма точна статистика, тъй като от Пътна полиция отчитат цифрите едва след като има влязло в сила съдебно решение от съответния окръжен съд. Не всички водачи обаче ще се разделят с автомобилите си, тъй като в много от случаите глобите не надхвърлят 150 евро.

Тогава например данъчните могат да опишат телевизора или някоя друга движима вещ на собственика. По силата на закона събраните тук глоби остават в българския бюджет. Когато става дума за конфискация, ако тя е под 10 хил. евро, остава в България. Ако надвишава този праг - 50% от сумата се изпращат на държавата, издала решението за отнемане. Съдилищата могат да откажат да признаят решенията за изпълнение. Това много често се случва у нас, тъй като магистратите изискват определени документи, за да издадат постановлението. Основното е те да са преведени на български, а много от страните - членки на ЕС, изпращат документите на майчиния си език. Друг проблем бил, че те не са в пълен комплект. Така често глобите, наложени на нашенци, оставали несъбираеми.