50-ото Народно събрание: Новите депутати полагат клетва

Днес 50-ото Народно събрание ще бъде свикано за своето първо заседание. Юбилейното издание на парламента обаче далеч не носи празнична атмосфера – в последните 3 години страната бе пратена шест пъти на предсрочни избори, а през това време Народното събрание успя да излъчи едва два редовни кабинета, които сумарно управляваха по-малко от година и половина.

50-ото Народно събрание обаче не е като останалите. В него ще има седем партии, след като "Величие", коятo бе сензацията на изборите, успя да прехвърли 4%-та бариера. Освен това за първи път ДПС ще бъде втора политическа сила, като тя ще разполага с общо 47 мандата.

Кой ще открие 50-ото Народно събрание?

По традиция първото заседание на парламента се открива от най-възрастния народен представител. В 50-ия парламент това ще бъде Силви Кирилов – народен представител от ПП "Има такъв народ". Ролята на доайен Кирилов вече е изпълнявал в 47-ото Народно събрание, когато той откри първото заседание, състояло се на 3 декември 2021 година.

Какво трябва да свършат депутатите в първия ден на парламента?

Разбира се, освен тържествената церемония депутатите ще имат и належащи задачи, които да изпълнят още в първите минути след клетвата си. По традиция в първото заседание се избират председателя на парламента и неговите заместници. Това е необходимо за отпушването работата на легислатурата. Без председател депутатите не могат да изпълняват своята основна функция, а именно изработването и промяната на законите.

В последните два парламента обаче народните представители имаха нужда от време преди да постигнат консенсус за избора на първия човек в държавата. В 48-ото Народно събрание например бяха необходими три дни преди да бъде избран председател. Това бе резултат от компромис, с който Вежди Рашидов, доайен на тогавашния парламент, пое председателството. В 49-ото Народно събрание Росен Желязков бе избран за председател, но това също не мина гладко, тогава бе предложено т.нар. "джентълменско споразумение", при което първите две политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се разбраха за ротационно председателство на 9 месеца.

Сега ГЕРБ-СДС ще излъчат Рая Назарян за поста. Вече ПП-ДБ и БСП дадоха заявка, че няма да подкрепят нейната кандидатура.

Как ще бъдат разположени политическите сили в пленарната зала?

По-рано през седмицата се проведе техническа среща между всички политически сили, които ще бъдат в 50-ия парламент. Те трябваше да определят своето разположение в пленарната зала. Бъдещите депутати определиха най-вдясно да бъде "Има такъв народ“, до тях ще застанат "Възраждане“. ГЕРБ-СДС ще заемат следващите места отдясно наляво. ДПС ще застанат в центъра, до тях ще бъдат ПП-ДБ, а местата най-вляво ще бъдат за БСП. "Величие" няма да има излас към трибуната. Вместо това те ще заемат последните два реда в дъното на залата.

Какво трябва да свършат депутатите, ако изберат председател?

След избирането на председател на парламента и неговите заместници народните представители ще трябва да преминат към сформирането на парламентарните групи и определянето на лидерите, а след това избор на състава на постоянните парламентарни комисии.  В последния парламент имаше общо 26 постоянни комисии. Техният вид, брой и състав обаче може да варира по решение на депутатите.

При условие, че и комисиите бъдат определени, Народното събрание ще трябва да определи и постоянни делегации в международните организации.

Основната задача обаче на парламента след конституирането му, освен приемането на закони, е излъчването на редовно правителство. За целта по Конституция има три мандата, които държавният глава връчва на политическите сили. Първите два се дават на първата  и втората по големина политическа сила, третият по избор на президента от останалите парламентарно представени партии. Президентът няма законов срок, в който да стартира процедурата, въпреки това обаче той не може да я отлага прекалено дълго във времето.

Някои любопитни детайли

След промените в Конституцията, направени в края на миналата година, на практика се осигури непрекъсваемост на мандата на Народното събрание. Това означава, че в момента има общо 480 избрани депутати. Правомощията на тези от 49-ия парламента ще бъдат прекратени с конституирането на 50-ото Народно събрание и полагането на клетва.

В този период, между изборите и свикването на новия парламент, депутатите, които са част от 49-ия парламент, но ще бъдат и в следващия, не получават двойни заплати.

По въпроса за депутатските заплати в 50-ото НС тя ще бъде по-ниска. Народните представители ще получават около 6654 лева. Възнаграждението се определя на база три  средни заплати в обществения сектор  за последния месец на всяко тримесечие. Тази сума обаче не включва участието в комисии, добавките за трудов стаж, допълнителните средства при председателстване на комисия и т.н.

След като казахме кой е най-възрастният депутат, време е да посочим и най-младият. Това ще бъде Георги Кръстев – на 24 години, от ГЕРБ-СДС, който влиза от 19 МИР Русе.

Друга интересна подробност – депутатите за първи път ще положат клетвата си не в историческата сграда на парламента, намираща се на площад "Народно събрание", а в бившата сграда на Партийния дом.

За съставяне на правителство ще са необходими три партии. Само гласовете на първите две политически сили – ГЕРБ-СДС и ДПС недостигат. Те имат общо 115, необходими са им 121. Към момента обаче не ясно от къде ще дойдат останалите 6.