Интересното е, че не регистрираме възрастова специфика в отговорите, тоест привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи, коментират от НЦИОМ. Налице е обаче тенденция, която се отнася до образоваността на населението - колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на минимално насилие върху децата. И въпреки това, дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите.
Може да се предполага, че отговорите на подобен въпрос в някаква степен са косвен индикатор за прилагането на минимално насилие. В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез методите на "минималното насилие".
70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. "Не са регистрирани значими разлики между преценките на родителите и на онези респонденти, които нямат деца. Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив", коментират от НЦИОМ.
Изследването е проведено в периода 3-15 февруари 2012 г.
Източник: в. "Стандарт"