Колизията тук идва от становището на ЕС, според което предоставянето и ползването на трансгранични услуги в областта на хазартните игри е икономическа дейност, която попада в обхвата на основните свободи според Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). По-специално в член 56 от ДФЕС се забраняват ограниченията върху свободното предоставяне на услуги на ползватели в други държави членки. Беше установено, че националните нормативни уредби, в които се забранява предоставянето на услуги в областта на хазартните игри, за чието извършване са издадени лицензи в други държави членки, ограничават правото на местните лица на свободно ползване в интернет на услуги, които се предлагат в други държави членки.
Въпросните сайтове предлагат и друг вид информация, която не касае залаганията. Те ограничават и правото на установените в други държави членки организатори на хазартни игри свободно да предоставят услуги. Не на последно място изниква проблема и с възможността за заобикаляне по този начин на забраната за филтриране на информация, свързана най-вече със защитата правата на интелектуалната собственост в ЕС. Разгорещените дебати около ратифицирането на споразумението АСТА показа колко е крехък баланса между отделните основни права.
През последните години, допълни адв. Парчев, Комисията откри срещу известен брой държави членки процедури за нарушения, които все още не са приключили. Понастоящем са регистрирани и множество жалби в областта на хазартните игри въз основа на членове 49 и/или 56 от ДФЕС. В текущото оценяване на националните нормативни уредби с оглед на висящите процедури и жалби Комисията използва подробната фактическа информация, събрана чрез консултациите по Зелената книга, както и актуалната съдебна практика на Съда на ЕС. По-конкретно се оценява последователното прилагане на националната политика спрямо хазартните игри, като специално внимание се отделя на законодателните подходи към един и същ тип хазартни игри според това, дали се играят по интернет или извън интернет, както и към хазартни игри със сходна степен на риск по отношение на измамите и/или защитата на потребителите.
В заключение следва да отбележим, че решение № 674/11.06.13г. на ДКХ въпреки, че подлежи на предварително изпълнение, най-вероятно ще бъде обжалвано от адресатите си в установения срок, категоричен е адвокат Константин Парчев.