Афганистански първолак: Искам да стана българче

"Искам да остана в България, да стана българче". Това обясни най-новият ученик на харманлийското начално училище "Алеко Константинов" Заби Дауд. 7-годишното афганистанче се скита като бежанец с родителите си от близо 2 години и явно вече му е омръзнало. Заби ще учи в България поне до 12-и клас, обяснява самият той, а после ще живее не някъде другаде, а именно тук, в България. Училището е най-хубавото нещо, което му се е случвало, защото има много приятели. И е много хубаво, посочва детето пъстрата стая на 1б клас, чийто нов член е от 15 септември. Най-хубавото е, че вече има приятели, защото не помни да е имал някога.

Мургавото момченце не крие, че иска да се сприятели с всички деца и им го казва на своя много приличен български.

Научил го е от няколко месеца усилени уроци, докато е бил в софийския бежанския лагер "Военна рампа" и непрекъснато иска да го говори, за да го усъвършенства.

"Само за два дни, откакто е ученик, се запозна с всички - и големи, и малки" хвали го класната на 1б клас Елка Петкова. Тя описва детето като най-ученолюбивия ученик.

"Винаги иска да пише, разказва, рисува. Моли ме да му давам задачи", казва учителската. Той е първият ученик, който се престрашава да застане пред класа и да се представи. Избира да опише откъде идва. "Идвам от Афганистан. После отидохме в Иран, а след това с мама и тати се преместихме в Турция. Бил съм много мъничък и не помня" разказва детето. Първият му спомен от България е от ръцете на един граничен полицай, който го взел от изтощената от носенето му майка. Така преди близо година и половина започва историята на семейство Дауд в България, родината която впоследствие ще изберат за постоянна. Хатер и Умит Дауд на 35 и 36 години са от афганистанската столица Кабул. Напуснали са я, когато там започнали улични вълнения, прераснали в боеве. Не желаят да се връщат към онзи период, дори не пожелаха да се снимат. Според малкия Заби татко му е бил боксьор, или поне така му казал. Не живеели в голяма къща. "Там само един човек имаше ей такава къща, ние не бяхме там" чистосърдечно си разказва момчето. С какво са се препитавали семейство Дауд през транснационалното си пътешествие не става ясно. След като ги поемат в транзитния център в Елхово, ги пращат във "Военна рампа" - София.

Там взимат стратегическото за цялото семейство решение да научат езика, за да се заселят за постоянно в България. Заби успява най-добре, майката Хатер прилично, бащата само го разбира, без да го говори.

Когато преди няколко месеца ги връщат в Харманли, първата работа на родителите е да си потърсят работа и да запишат Заби на училище. И двете неща не минават гладко, а макар и харесани от работодател, мама Хатер и татко Умит чакат своя бежански статут, за да имат право да подпишат трудов договор.

Източник: в. "Монитор"