Социалните мрежи се превръщат във все по-предпочитано място за агитация пред избори. Пораждат се спорове, а дори обикновени хора с назидателен тон обясняват на останалите си приятели в мрежата за кого трябва да гласуват.
"Ако гласуването беше във Facebook, избирателната ни активност щеше да бъде около 180%. Така че тези неща от години нямат допирни точки. Много е лесно да имаш мнение във Facebook, а да отидеш да упражниш правото си на глас е нещо, което изисква и план, и усилие, и при това някакво истинско решение. За мен показателни са тези над 80 хил. човека , които отидоха до избирателната секция и посочиха "не подкрепям никого". Тези са с желание за гражданско участие, а в същото време изразяват тоталното си отчаяние",
коментира PR експертът Пепи Димитрова в "България сутрин".Езиковедът проф. Иванка Мавродиева изтъкна, че голям проблем е, когато политиците не могат да установят този канал на комуникация, който освен че е модерен, трябва да бъде средство и за достигане до българските граждани. Тя добави, че посланията са били аморфни, а самата кампания доста флуидна - те си разменяха лични нападки, но нямаше усещането, че тези, които искат да влязат като народни представители ще изпълняват тази роля ефективно. Според нея не е имало единоборство и реално състезание, също така не е имало усещане за отговорност.
"Проблемът с тези избори беше, че ние сами си ги направихме такива - говорещите глави по телевизиите, радиостанциите и вестниците. Защото месеци наред за тези избори се говореше като за ненужни, излишни и безсмислени. Меметата имат отношение към изборния процес", подчерта социалният психолог доц. Николай Димитров.