Александър Кръстев, "Аз Чета": Забраната на книги води до обществена автоцензура

Забраната на книги винаги е политически акт. Това каза Александър Кръстев, основател на платформата “Аз Чета" - https://azcheta.com/, в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". “Обществото и политиката не са отделни явления. Забрани от този тип идват с политически промени и възкачване на тоталитарните режими на власт.

В демократичните общества обаче също има такива процеси - нито едно общество не е черно-бяло. В САЩ вълната от забрани се случва предимно във Флорида, където губернаторът от няколко години е основен президентски претендент на републиканците. Рон Де Сантис е бил близък до Тръмп, днес те са основни съперници в рамките на една партия. Де Сантис ползва реториката за борба с фалшивите новини, когато съдейства за въвеждането на списък със забранени книги. За 2 г. във Флорида са забранени около 6000 книги", даде подробности по темата Кръстев.

Администрацията във Флорида и други консервативни щати издават нормативни актове, които постановяват забрани на определени книги в библиотеките. Тези забрани се прехвърлят и към родителските комитети, и към учебните заведения. Целта е да се ограничи достъпът на подрастващите до определено

съдържание. Де Сантис обаче винаги казва, че неговият екип няма общо с това и забраните се въвеждат по заобиколни пътища, поясни експертът", поясни Кръстев.

“Администрацията в Русия пък, където също има списъци със забранени книги, също официално казва, че не забранява книги. Там има жестока вълна на автоцензура след прекарването на различни закони срещу пропагандата на ЛГБТИ ценности, например. Вече никой не иска да издава книги с подобно съдържание в Руската федерация, нито пък автори с различна от традиционната сексуална ориентация", каза още Александър Кръстев.

“Миналата година Флорида забрани абортите. Щатът е традиционно консервативен. За да не звучим голословно, едно изследване на Американската библиотечна асоциация извежда няколко основни теми. Когато в книгата става дума за съзряването, сексуалността, когато говорим за цветнокожи автори, има тенденция в този щат те да бъдат премахвани от рафтовете на библиотеките. Децата губят достъп до тези книги. Темата за различието - за това, че не живеем сред хора, точно като нас, е замитана под килима. Има деца с един родител, в мултинационална среда и култура. Това е светът, в който не точно ние, българите, живеем, но той съществува. Навлизането на генеративния изкуствен интелект, който улесняват създаването на фалшио съдържание, ориентирите ни в променящия се свят стават все по-малко", обясни събеседникът.

“Тук отварям темата за медийната грамотност - книгата е преди всичко медия. Всяко регулиране чрез забранителни списъци в тази връзка води до опасности. В Царство България е имало закони за печата, които са обхващали и книгите и според теоретиците това е водело до цензура, вместо до подобряване на обществената среда", добави Кръстев.

“Халед Хосейни, авторът на “Ловецът на хвърчила", пише за деца, които израстват в Афганистан след началото на войната срещу терора след 11 септември. Той споделя как е писал няколко писма до родителски съвети, в които разказва защо книгата е харесвана от читателите, споделя, че има до нощното си шкафче писма от фенове. Един такъв родителски колектив решава вследствие на

тази кореспонденция, че може да върне тази книга в библиотеката на училището.

Ние нямаме избор - различното е около нас, но невинаги знаем как да реагираме на него, поясни събеседникът. Кой решава дали в една книга има призив към насилие или просто има описание на насилствени сцени вътре? Живеем в ерата на екшъните и “Рамбо" с десетки убити в минута. Светът се променя. Либералната демокрация не е свързана с либералното мислене или консервативното мислене, а с толерантност към различието", подчерта създателят на “Аз Чета".