Анализатор: До 2 години "Лидл" ще измести "Кауфланд"

Топ 10 компании държат 50 процента от пазара на бързооборотни стоки в България за 2022 г. Тенденцията е към засилване на концентрацията и увеличаване на дела им в общия пазар, като може да се очаква, че в края на годината те ще имат близо 55-60 процента пазарен дял. Те продължават с експанзията си и увеличават броят клиенти, които обслужват.

Това коментира за БТА анализаторът от сп. Progressive Владимир Чириков по повод Годишния доклад "Топ 10 Ритейлъри 2023 г." - специализиран анализ на пазара "Търговия на дребно с бързооборотни стоки" с включени предварителни резултати за представянето на компаниите в бранша през изминалата година. 

Докладът разглежда неспециализирани и специализирани търговци, които предлагат основно храни. Критерий за селекция на топ 10 компании са техните продажби на стоки през изминалата година. Пазарният дял се изчислява като съотношение оборотът от продажба на стоки към общият обем на пазара в стойност, обясни анализаторът. 

Водещите 10 компании включват такива с национално покритие - "Кауфланд", "Лидл", "Билла", "Т-Маркет", "Метро", както и "Фантастико", "ЦБА" АД, "Фреш Маркет", "Булмаг", "Коме", които са с по-скоро регионален обхват. 

Ръста на пазара (измерен в стойност, не в обем) оценяваме на близо 11 процента на годишна база през 2022 г., посочи Чириков и добави, че това е най-високият ръст за последните 10 години и откакто от Progressive провеждат пазарното изследване. За сравнение за периода 2021/2020 г. ръстът е в рамките на 4-5 процента, а през 2020/2019  г. - около 4 процента, отбеляза той. 

Анализаторът посочи още, че основен фактор за това са инфлационните процеси в страната, като цитирайки данни на НСИ, средногодишният ръст на цените при храните е над 22 процента.

Разбира се, търговците не прехвърлиха изцяло повишението на цените към крайния клиент. Ако това се бе случило, то сериозно би ерозирало потреблението на фона на сериозното поскъпване, като в някои категории като например млечните продукти средногодишният ръст е близо 30 процента, посочи Чириков.

По-отговорното поведение към потребителите е адаптирането на предложенията на търговците с цел оптимизиране на цената чрез различни промоционални инструменти, което предприеха и водещите играчи. Също така компаниите увеличиха дела на собствени марки, които предлагат добра пресечна точка цена-качество, и оптимизираха асортимента си, фиксираха определен набор от продукти на изгодна цена, каза още той.

Ръстът в оборотите на топ 10 компании за 2022/2021 г. е малко над 20 процента, което е най-високият ръст за последните години, отбеляза Владимир Чириков. Той даде пример с 2021 г., когато ръстът е 10 процента, а през 2020 г. - около 9 процента на годишна база.

Според доклада най-динамично развитие сред топ 10 компаниите за 2022 г. регистрира "Лидл", чиято динамика е над средната за водещите играчи. При този темп на развитие може да прогнозираме, че до една-две години "Лидл" ще заеме и лидерското място на национално ниво, което в момента се държи от "Кауфланд",

посочи Чириков.

Той отбеляза, че повечето водещи компании разшириха мрежата си от магазини през 2022 г. - "Лидл" добави 6 нови магазина, "Билла" - 7 нови локации, "Т-Маркет" - 14 нови магазина, "Кауфланд" - 2 нови хипермаркета. 

Част от компаниите генерират и органичен ръст, и увеличават човекопотока в магазините си. Към това добавяме и инфлационните процеси, обясни анализаторът.

Освен експанзията фактор за развитие на "Лидл" е и увеличаващият се човекопоток и обслужени клиенти в магазините, отбеляза анализаторът.

Илюстрация за това е показателят ефективност на продажбите на магазините, който се изчислява на база приходите, които се генерират през годината, съотнесени върху търговската площ на обектите.

Електронната търговия заема едва 0,5 процента от пазара, показват още данните в доклада. Макар и електронната търговия да се развива със сериозни темпове в България, основна причина за големите ръстове са ниската база, от която тръгва, отбеляза Чириков.

Сред причините за ниската база на онлайн търговията с храни анализаторът посочи все още фрагментирания пазар и наличието на много малки квартални магазини в жилищните райони, по-високата цена на предложенията, недоверието у потребителите и промяната в навиците на пазаруване, регулаторните ограничения, както и сериозните инвестиции, които търговците трябва да направят.

Пандемичната обстановка имаше сериозен принос в развитието на бранша и развитието продължава, но въпреки това потребителите в България предпочитат по-честите посещения на магазините, физически контакт със стоката и разплащане в повечето случаи в брой, каза Владимир Чириков.

Той даде пример с Чехия, където разплащането с банкови карти е около 70-80 процента, докато у нас този процент е в рамките на 40 процента.