Анестезиолог: Ние сме сериозно конвертируеми, но има проблематика в три аспекта

Днес отбелязваме Международният ден на анестезиолога. Денят е започнал да се отбелязва по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция на 16 октомври 1846 г. 16-ти октомври, тази дата се смята за рождения ден на науката Анестезиология. Анастезията е дума от гръцки произход и означава безчувственост към допир, натиск, температура, в  т.ч. и болка.

Днес с този термин се означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика, за извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури.

Интервю за Sofia24.bg с анестезиолога Филип Абединов от Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Проф. д-р Александър Чирков".

Здравейте д-р Абединов и честит празник.

Здравейте, благодаря. Честитя на всички колеги, той като това е един хубав празник за нас и между другото един голям плюс за човечеството, тъй като той отключва много възможности хората да могат да удължат живота си след съответно извършени оперативни интервенции или диагностични процедури.

Казах няколко думи за анестезията, но от вас можем да научим по-конкретно нещата от извора, както се казва. Какво е важно да знаем, г-н Абединов, за анестезията и ако ни се наложи да избираме, как точно да подходим?

В съвременния вече свят анестезията придобива много сериозно значение във връзка с действията, които се извършват върху човешкия организъм. За да можем да проникнем в тялото спокойно, трябва да дадем възможност това да се осъществи при голяма степен на сигурност, защото природата ни е защитила. Всеки един опит, по един или друг начин да се наруши целостта на организма или неговата структура, специално стабилността му, той отговаря с разбира се, патология, а понякога и с фатален край.

Анастезията в този смисъл дава възможност на хирурга, респективно на хората, които извършват други манипулации и процедури, това да стане по възможно най-безболезнения начин и в най-стабилна среда. Тоест, освен, че обезболяваме, ние осигуряваме и стабилност на жизнените показатели на хората, което прави по съвсем друг начин отношението към тази специалност, защото това е част от специалност и част от медицината.

Какво имам предвид? Хората трябва да знаят, че самата анестезия е достигнала висока степен на сигурност. Може би изключително висока, благодарение на технологиите, на средствата, начините, методиките за следене на човека и възникване или осъществяване на анестезията. Простичко само да кажа, понеже вие казвате безчувственост, най-просто аз го обяснявам на хората, че анастезията представлява изкуството да предизвикаш изкуствена кома в един човек и да го върнеш от тази кома. Това е резултат на много учене, на много добивани знания в комплексен характер, поради което е необходимо комплекс от знания, затова и самата специалност изисква близо 4 години обучение на колегите, с прилагането на много допълнителни изпити и накрая един голям изпит за осъществяване или даване на лиценз за самостоятелна работа.

От локална до пълна упойка, казахте, че в днешно време нивото е наистина изключително високо, опитни са хората и са се усъвършенствали в анестезията. Но когато трябва да говорим за проблематика, защото сигурно има и такава, какви са най-честите случаи с които сте се сблъсквали вие?

Проблематиката ще я говорим в няколко аспекта. Първото нещо, което е по отношение на пациента. Специално за Европа, мога да кажа, че Европа застарява, в резултат на което се повишава възрастта на хората, които се нуждаят от някаква корекция, диагностика, процедури, това са възрастните хора са по-рисков контингент. Това е от първа гледна точка сериозен проблем, което означава повече знание, повече технологии и повече нужда от сигурност.

От втора страна, това е обучението на тези хора. Ако преди един анестезиолог, да речем преди 100-ина години, 177 години са минали от тогава, а преди 100-ина години е имало съвсем малки нужди от няколко лекарства да му кажат как да капе етера, тогава се е започнало с етера, имало е и други лекарства, но много лесно и бързо е обучаван. Сега това нещо се преминава с по 3-4 години техники, медикаменти, лекарства, машини, защото ние работим и с машини. Съответно наука, която е понякога  свързана и с физични закони, с една дума много по-сложно се достига до обучението на хора.

Трети момент, няма много желаещи в тази посока, тежка специалност.

Отговорна, да.

Изключително отговорна, това е едното, винаги и преди по една или друга причина не е била с най-добро заплащане, в резултат на което има отлив и изключително е трудно да се намерят желаещи в тази посока. И когато се намерят, те знаят, че реализацията изисква доста време. Имам предвид, че четирите години е само общо обучение, след това 4-5 години трябва да се докажеш като качествен специалист и едва тогава вече започват да идват признанието, средствата и каквото се досетите от този характер. И не на последно място, това, което трябва и което никой не коментира - няма ги учителите, мили хора. Какво имам предвид? В тази специалност оставаме все по-малко хора, които обучаваме. Аз съм вече на доста сериозна възраст, аз съм около 60-годишен, след 4-5 години съм както казват англичаните “уморен отново", преводът е буквалният, но всъщност пенсионер. След мен трябва да има хора, които да се застъпват.

Никой не желае да върви в тази сфера или много малко желаещи има, които да стават обучаващи се. Защото, първо представете си, трябва да работите като анестезиолог, а второ - трябва да работите и като учител.

В резултат на което намалява групата на обучаващите се, и това прави следното нещо, статистиката, например, понеже имам за Америка статистика - 50% от анестезиолозите им са над 55 г. от които 12% са над 65 години. Представете си, това не е необичайна практика и в България. Има доста хора, които поради липса на тази специалност остават на една пределна възраст, понякога работят и след пенсия, поради простата причина, че няма желаещи.

И последният проблем в това нещо, обучаваме хората, борим се, правим необходимото, става един много добър специалист, обаче вече не сме конкурентоспособни. Моментално, понеже това е много конвертируема специалност, в България имаме една особеност, тук е обединена освен анестезията и интензивното лечение. Имам претенцията да кажа, че нашите анестезиолози са сериозно конвертируеми. Тоест, ако добре се обучи тук, в България, той може да работи по много места в света и отива и се реализира вече при много по-добри средства, тъй като ние не можем да го задържим тук.

Г-н Абединов, наистина, тревожно е това, че нямаме желаещи за тази професия - анестезиолог, защото тя е изключително необходима, знаем, и полезна за нашето общество.

Сега да не правим такива черни краски. Във всички случаи, трябва да ви кажа, че имаме страшно много и качествени хора в тази дейност, това е много отговорна работа. Аз винаги съм казвал - лекарската професия е призвание, тя е хора, които чувстват, че имат дълг към хората, освен това тя е социална дейност. Тук ние богаташи не можем да станем, и самата анестезия е още едно призвание, защото това е свързано понякога с необичайно дълго време на работа, сериозна отдаденост на работата, когато пациентът не върви и трябва допълнително да се прави грижа.

Не е само да дадем анестезията, трябва след това буквално да отгледаме пациента, за да си отиде по живо по здраво вкъщи. С една дума, искам да ви кажа, че все още имаме изключителни деца, които независимо на фона на големия дефицит, който съществува, оставяйки дават надежда за бъдещето.

Надежда за бъдещето винаги има.