Съществуват подозрения, че руският президент Путин не се интересува от решение на конфликта, различно от капитулация на Украйна и легитимиране на извоюваното от него с военни средства. Това каза бившият министър на отбраната
Ангел Найденов в предаването
"България, Европа и светът“ на Радио
"Фокус“.
Според него темата за преговорите се използва по-скоро пропагандно от руския президент, а в същото време Русия прави всичко възможно за продължаване на войната до капитулация на Украйна и превръщането й в своеобразен сателит на Москва.
Украинският президент от своя страна декларира готовност за преговори с очакванията Украйна да участва пълноправно при взимането на решенията за условията за мир и за съдбата си, отбеляза
Ангел Найденов.
Той посочи, че докато Джо Байдън се опитваше да управлява конфликта чрез подкрепа за Украйна и отслабване на Русия, подходът на Доналд Тръмп е към намиране на решение.
"На този етап изглежда, че американският президент и екипът му са фокусирани по-скоро върху непосредственото прекратяване на военните действия. До този момент отсъства ясен план за траен мир, включващ гаранции за това, че няма да има възобновяване на бойните действия. От скорошни изявления на президента Тръмп се разбира, че гаранциите трябва да са по-скоро грижа на Европа“, отбеляза Найденов.
По думите му Европа и НАТО обаче не са готови за това.
"Генералният секретар на НАТО вече отхвърли възможността каквито и да било сили в Украйна да бъдат под егидата на НАТО. Тук по-скоро става въпрос за съгласие на европейски държави за участие с военни контингенти под формата на класически мироопазващи сили, които се разполагат по линията на съприкосновение между две враждуващи държави и които да бъдат с мандат и под егидата на ООН.
Това биха могли да бъдат и т.нар. прикриващи сили – малоброен контингент, който по-скоро служи като буфер при евентуално възобновяване на бойните действия, докато бъдат взети допълнителни мерки за прекратяване на сраженията. Биха могли да бъдат и т.нар. възпиращи сили с достатъчно военен потенциал, които да откажат потенциалния агресор от предприемането на настъпателни действия. По този въпрос до момента няма съгласие между европейските държави“, обясни бившият министър на отбраната.
Той припомни инициативата на френския президент отпреди месец за дефиниране на задачите и определяне на числеността на подобен международен контингент, който да бъде разположен в демилитаризирана зона между Русия и Украйна.
"На тази среща, която беше проведена в Полша, не се постигна съгласие за това как биха изглеждали подобни части. Тогава Полша категорично отказа участие в подобен контингент, а Германия изрази сдържаност“, заяви Найденов.
България продължава да оказва помощ на Украйна.
"Тя вече до голяма степен беше компенсирана от средства, които се отпускат поне по три инструмента за възмездяване на предоставената от нас помощ. Това компенсиране по думите на военния министър надхвърля 500 милиона лева. България помага и чрез варианта за замяна на стари боеприпаси, които се предоставят на оръжейните заводи, срещу което трябва да получи нови запаси и резерви“, обясни бившият военен министър.