Ани Алашка, БСК: Двойното часово време има негативен икономически ефект
Категорично двойното часово време (бел.ред. времето по Гринуич) има негативен икономически ефект и продължаването на тази практика е въпрос на историческа инерция и на сериозно подценяване на проблемите, които създава. Това каза Ани Алашка – дългогодишен директор на Пресцентъра на БСК, който има смяната на часовото време, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.
По думите й към днешна дата енергийният ефект от смяната на часовото време е доста съмнителен. Икономическите ефекти от това също са под въпрос, има негативни ефекти, свързани и със здравето на хората. Тя цитира изследвания, според които се наблюдава увеличено потребление на електроенергия в летния сезон, когато важи лятното часово време, както и засилени трудови злополуки в дните непосредствено след смяна на времето. "Пестенето на енергия конкретно в България се равнява на около 60 стотинки годишно на човек от населението, което е една пренебрежимо ниска цена на това да живеем по-здравословно, не под стрес“, даде пример тя.
Алашка подчерта, че преобладаващата част от европейците са на мнение, че тази практика трябва да бъде прекратена. Проучване на ЕК от 2018 г., обхващащо около 5 милиона жители на ЕС, показва, че 84% от тях са категорично против смяната на часовото време. "В следствие на това през септември 2018 г. ЕК публикува официално предложение за нова директива на ЕП, с която да се отмени съществуващата директива за часовото време. Предвиждаше се до края на 2019 г. проблемът със смяната на времето да бъде разрешен. През март 2019 г. ЕП прие на първо четене предложенията на ЕК и според тях до октомври 2020 г. трябваше държавите членки да информират към кое време ще фиксират часовниците си. Последното въртене на стрелките трябваше да бъде през март 2021 или октомври 2021 г. Само че за да стане факт това законодателно решение, е необходимо ЕП да се произнесе на второ четене, а преди това трябва да има позиция на Съвета на ЕС. Тази позиция продължаваме да очакваме вече три години. На европейско ниво нещата като че ли са зациклили“, обясни тя.