Археозоолог към Природонаучния музей на БАН: Преди 7000 години на днешните български земи са живели лъвове

При разкопки на римска пътна станция в близост до София миналата година открихме почти изцяло запазен скелет на камила. В Европа до момента няма друг толкова добре запазен скелет от този период. Това каза археозоологът от Националния природонаучен музей при БАН д-р Надежда Карастоянова в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

Останките са изпратени в специализирана лаборатория за изотопни анализи в Норвегия, които ще дадат информация за произхода на камилата, допълни тя. След това находката ще бъде експонирана в Националния природонаучен музей.

Д-р Карастоянова обясни, че археозоологията е науката, която изследва животинските останки, открити в археологически обекти, и връзката между човека и животните. Тя дава информация за процеса на одомашняване на животните от човека, за ловуването през различните периоди, както и за произхода на видовете.

Археозоологията, както и палеоботаниката, се явяват спомагателни науки за археологията. Изследването на останките от животински и растителни видове, открити по време на археологически разкопки, дава изключително ценна информация за палеоклимата и условията, при които са живели хората в съответните периоди. "Може да се направи една страхотна реконструкция на периода. Всичко е от значение, всичко трябва да се събира и изследва“, обясни д-р Карастоянова.

При археологически разкопки, наред с голямото количество керамичен материал – останки от използваните в бита съдове, обикновено се открива и голямо количество животински останки, предимно от консумацията на животни. Обектите без костен материал са много малко, допълни археозоологът.

Заедно с проф. Николай Спасов те доказват, че на територията на днешните български земи още в епохата на неолита са съществували елени лопатари. "Имали сме местен подвид, който в момента се доказа и генетично. Преди една седмица излязоха две статии в престижни генетични списания, които цитират нашата статия и потвърждават нашата теза, че имаме местен подвид в България“, похвали се д-р Надежда Карастоянова.

Изследването на животинските останки доказват съществуването на лъвове на териториите на днешните български земи още от времето на неолита, т.е. преди 7000 години. "Те са били ловувани и консумирани, тъй като по останките има следи от рязане и разфасоване“, обясни археозоологът.

Има исторически данни от различни древногръцки автори, които също говорят за лъвове, живели на териториите на Мизия и Тракия. Те са били подобни на африканските лъвове, обясни д-р Карастоянова. До момента няма преки доказателства за съществуване на лъвове през средновековието.

В момента д-р Надежда Карастоянова работи по статия, посветена на разпространението на лъвовете в периода на халколита. "Имаме един много интересен човешки скелет от един некропол, при който най-вероятно се касае за човек, нападнат от лъв и оцелял след него, при което са останали белези по черепа му. Няколко години след това е починал“, разказа тя.

Според д-р Карастоянова най-интересното и екзотично животно, живяло на територията на днешните български земи, е турът. "Това е диво говедо с огромни размери. От него произлизат всички породи домашни крави. Преди 8000 години те са били одомашнени от хората в Мала Азия и от там започва разселването им към Балканския полуостров и Западна Европа. Хората, които са мигрирали от там, са водели със себе си и одомашнените животни. Генетични изследвания показват, че по нашите земи също е имало одомашняване на тези животни. То се е случвало по едно и също време на различни места“, разказа тя.

Има доказателства, че хората в Мала Азия започват да отглеждат кучета като домашни любимци още преди 10 000 години, допълни д-р Карастоянова.

Екипът археозоолози от Националния природонаучен музей организира Международна конференция за средновековна археозоология. "Това ще бъде първата в България конференция по археозоолгия въобще. Тя ще се проведе от 2 до 6 октомври. Ще дойдат хора от цял свят“, обяви д-р Надежда Карастоянова.

Калина Свежин