След Катаргейт отново се разгаря корупционен скандал в европейските институции, този път във връзка с китайското дружество Huawei, което говори за съществуването на системен проблем с корупцията в Европейския парламент. Това каза в предаването
"България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ бившият евродепутат от групата на ЕНП/ ГЕРБ Асим Адемов.
По думите му Европейският парламент винаги бил доста чувствителен към такива скандали, особено след скандала с Ева Кайли и т.нар. скандал Катаргейт, и Европейският парламент взима сериозни мерки, но въпреки това винаги се намират хора, които не могат да устоят и се стигат до тези скандални случаи. "Силата на парите е огромна и наистина човек трябва да има вътрешни сили, да може да устои на тези изкушения. Явно някои имат по-слаби съпротивителни сили и не могат да устоят.“
Според Адемов е добре българският евродепутат да обясни как неговият офис е забъркан в подобен скандал. "Много е неприятно в случая, че е замесен български евродепутат, защото освен името на
Никола Минчев, тук вече се замесва и името на България като страна, от която идва този евродепутат. Така че случаят е изключително неприятен. От опитът ми като евродепутат мога да кажа категорично, че е изключено евродепутат да не знае с кого се среща неговият асистент и че отива на среща с представител на такава мощна компания,“ посочи той и допълни, че за него правилното поведение е Минчев да излезе да обясни дали има натиск върху него, дали се опитали да го изнудят по някакъв начин, за да се осветли този случай.
Този случай може да има доста сериозни последици за участниците в него, може да стигне до прокуратурата и до съд, като Европейският парламент ще прецени, белгийската прокуратура ще се задейства в случай и на по-късен етап може да се включат и българските институции, ако сметнат за нужно, обясни още той и изрази недоумение от мълчанието на медиите по случая.
Като дългогодишен евродепутат и член на Комисията по земеделие и развитие на селските региони Асим Адемов изрази скептичното си и критично мнение спрямо т.нар. Зелена сделка, поради нереалистичността на поставените цели. "Поставяха се много претенциозни цели, за които се искаше за много кратко време да бъдат постигнати, което доведе и до нежелани процеси в сферата на земеделието. От една страна се получи недостиг на хранителни продукции, от друга страна внос на некачествена продукция от трети страни, в които нямаше такива високи изискания, които ние непрекъснато налагахме на нашите земеделски производители, непрекъснато налагахме някакви ограничения, някакви забрани с цел да има по-добра и по-качествена храна.“
По думите му сега се наблюдава известно отрезвяване от Зелената сделка, като вече се работи по-внимателно и по-постъпателно в тази посока, за да се постигнат тези цели и най-вече да не се отразяват на потребителите.