"Усилията ни трябва да бъдат насочени към повишаване на грамотността, а не към закон за българския език. Такъв не е необходим. Вместо това далеч по-добре е да помислим за въвеждане на входен и изходен тест по граматика в университетите", отсече Райнов.
В България от 90-те години досега са създадени над 16 проекта на закони за езика, каза пък колежката му Петя Костадинова. Някои от тях били пълни с бисери, като например "Всички дейности в българската армия трябва да се извършват на български език". Институтът е издал и книга с всички проекти на закони за езика.
"Българският език не може да се регламентира със закон", каза пък просветният министър Сергей Игнатов.
Според него обаче на публични места и в институциите можело да се постави изискване да се говори само на книжовен български, "не като на стадион или в кръчма".
"Ще имаме закон и какво от това - той не може да спре промените в граматиката или лексикалното богатство, което се натрупва с всеки изминал ден", каза още министърът.
Източник: в. "Стандарт"