БНБ: Цените ще спрат да растат след края на юни

Българските банки не само не бяха отслабени по време на пандемията, но влизат в 2022 г. с показатели по-добри или в най-лошия случай съвместими с показателите в началото на пандемията, включително по отношение на капитал, ликвидност, качество на активите и доходност. Това се посочва в позиция на гуверньора на Българската народна банка Димитър Радев изпратена до медиите.

"В този смисъл COVID кризата легитимира важна качествена промяна в позицията на банковия сектор - от източник на проблеми в миналото във важен фактор за тяхното решаване през последните години.

Показателно е, че банковият сектор абсорбира и изпълни успешно и без сътресения антикризисния пакет от мерки, одобрен от БНБ включително и т.нар "кредитна ваканция“ С мярката се даваше възможност на гражданите и бизнеса да отложат плащания по своите заеми. Заявления по нея се подаваха от 1 април 2020 г до 31 март 2021 г.", допълва Радев.

Консолидация

"Независимо от трудната и сложна среда, породена от пандемията, през 2021 г. беше обявена най-голямата като размер и цена сделка по придобиване в нашия банков сектор. Подобна сделка е най-точната пазарна оценка за състоянието на банковия сектор и неговата привлекателност за стратегически инвеститори", казва още гуверньорът на БНБ.

(През ноември групата собственик на ОББ – KBC, обяви, че купува бизнеса на "Райфайзенбанк България" за 1,015 млрд. евро. - б.р.)

Еврозоната

"През октомври 2021 г. беше отбелязана една година от присъединяването на страната към Европейския банков съюз като пълноправен член. Оценката за това участие както от страна на ЕЦБ, така и на БНБ, е еднозначно положителна. Тази оценка трябва да се разглежда извън тесния контекст на банковия сектор. Първо, тя показва, че България може да бъде успешен и пълноправен участник в институции на еврозоната, като се има предвид, че Банковият съюз е първата такава институция, в която страната участва, и второ, тя е добър пример за институционално развитие, който трябва да се следва в среда на все още сериозни институционални дефицити.

През 2021 г. отбелязахме една година и от включването на лева в Европейския валутен механизъм. Това участие потвърждава и допълнително легитимира валутната стабилност на страната.

В по-стратегически план БНБ вече мобилизира сериозни усилия в проекта за въвеждане на еврото в България. Задачите по пътя към изпълнение на тази цел надхвърлят банковия сектор, но силно ще ангажират и банките", се посочва още в позицията на гуверньора на БНБ.

"Динамиката на политическия цикъл през 2021 г. доведе до институционално-работна пауза в процеса в национален план. Сега са налице всички фактори за неговото възстановяване чрез възобновяване на дейността на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната и институционализиране на Плана за въвеждане на еврото. Проектът на този план, приет от Координационния съвет на 30.06.2021 г., вече премина през формалната процедура на публична обществена консултация и междуведомствено съгласуване и има подкрепата на нашите външни партньори", уточнява Радев.

"Сега фокусът трябва да е насочен към справяне с предизвикателствата на 2022 г., без да губим стратегическия контекст, а именно процеса на присъединяване на страната към еврозоната, в който банковият сектор ще играе ключова роля", става ясно още от позицията

Рисковете

Оттеглянето на стимулиращата парична политика, характерна за последните години, ще става видимо чрез обръщане на лихвения цикъл.(т.е  предстои повишение на лихвите – бел. ред) Тези процеси, които глобално ще протичат с вариращ интензитет и различни инструменти на централните банки, в голяма степен ще формират финансовите условия и в нашата страна.

"През 2021 г. БНБ на два пъти увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, което така ще достигне 1.5%(суми, които банките заделят за да се предпазят от евентуални загуби свързани с рискови активи, каквото са жилищните кредити бел. ред).

БНБ ще продължи да изисква поддържане на адекватни капиталови буфери в банките срещу потенциални загуби, произтичащи от реализация на цикличен системен риск. Този риск понастоящем произтича основно от активното жилищно кредитиране на домакинствата, както и кредитирането, обезпечено с търговско недвижимо имущество. На този етап фокусът ще продължи да бъде върху прилагането на макропруденциални мерки(стъпки за запазване на финансовата стабилност – бел. ред), насочени към капитала на банките, но БНБ е готова при необходимост да приложи и допълнителни мерки, включително свързани с кредитирането, дефинирани по отношение на кредитополучателите", отблеязва гуверньорът на БНБ с в съобщението.

Инфлацията се успокоява след юни

"В контекста на очертаващите се глобални макроикономически процеси инфлацията ще продължи да бъде обект на специално внимание. Темпът на нарастване на цените у нас през 2022 г. очакваме да достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината отново на годишна база да спадне под отчетения към декември 2021 г. Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на антиинфлационни и проинфлационни фактори, включително от  динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните., допълват от БНБ"

Очаквания за 2022. 

Като цяло очакваме макроикономическата среда през 2022 г. да бъде малко по-благоприятна, но не по-малко предизвикателна. Въпреки че сме в разгара на поредния пик на COVID кризата, очакваме в рамките на годината затихване и отслабване на негативните здравни ефекти и съответно смекчаване и повече гъвкавост при прилагане на ограничаващи икономическата активност мерки. Подобно развитие ще благоприятства подобряването на стопанската среда, посочват от БНБ.

"В контекста на очертаващите се глобални макроикономически процеси инфлацията ще продължи да бъде обект на специално внимание. Темпът на нарастване на цените у нас през 2022 г. очакваме да достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината отново на годишна база да спадне под отчетения към декември 2021 г. Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на антиинфлационни и проинфлационни фактори, включително от  динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните.

Очакваме предстоящите дискусии по приемането на бюджета за 2022 г. да дадат допълнителни индикации за развитието на макроикономическите процеси в страната. В този смисъл важни за банковия сектор теми са: годишната и средносрочната макроикономическа рамка, равнището и управлението на дълга, политиката на доходите, както и равнището и управлението на т. нар. "условни задължения“ в енергетиката, транспорта и социалното осигуряване.

В контекста на така очертаващите се глобални и локални макроикономически процеси и все още съществуващите открити въпроси банковият сектор ще бъде поставен пред необходимостта да балансира през 2022 г. между възможностите за разширяване на кредитната дейност, резултат от очакваното подобряване на стопанската среда, и зоните на икономическа несигурност, произтичаща основно от развитието на инфлацията и все още непреодолените рискове, свързани с пандемията. Основен критерий за постигането на оптимален баланс за всяка една банка ще бъде запазването и дори подобряването на качеството на активите", допълват от централната банка.