БНБ публикува важните въпроси и отговори за приемането ни в еврозоната

Българската народна банка публикува серия от въпроси и техните отговори, свързани с приемането ни в еврозоната.

Какви промени ще настъпят в структурата на баланса на БНБ?

В условията на паричен режим на фиксиран курс на националната валута БНБ публикува обособени счетоводни баланси на управление "Емисионно“ и на управление "Банково“, както и консолидиран баланс, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФА), приети от Европейския съюз, Закона за счетоводството и Закона за БНБ. След присъединяване към еврозоната БНБ ще публикува баланс на банката и консолидиран баланс в съответствие с правната рамка на ЕЦБ за счетоводна и финансова отчетност, МСФА, Закона за счетоводството и закона за БНБ. Структурата на баланса на БНБ ще бъде във формата, посочен в Приложение IV от Насоки 2024/2941 на ЕЦБ за осчетоводяване и финансова отчетност.

Активите в баланса най-общо биха могли да се разграничат на "монетарни“ и "немонетарни“. Монетарните активи са тези, които възникват вследствие на провежданата в еврозоната парична политика, като те включват вземания от банки-контрагенти на централната банка и ценни книжа, закупувани за целите на общата паричната политика. Немонетарните активи са всички други активи, в това число собствените резерви от финансови вземания и злато на БНБ. Аналогично, пасивите (задълженията) на БНБ също могат да бъдат разграничени на "монетарни“ и "немонетарни“. Монетарните пасиви са банкнотите в обращение и резервите на банковата система. Немонетарните пасиви включват всички останали задължения на БНБ – към правителството и други клиенти, както и капитала, в т.ч. резервите на БНБ. Монетарните активи и пасиви в баланса на БНБ са общи за Евросистемата, съответно, общите приходи и разходи които произтичат от тях се преразпределят между централните банки и ЕЦБ, докато приходите и разходите от немонетарните активи и пасиви в баланса на БНБ са изцяло нейни.

Към момента на присъединяване в Евросистемата БНБ няма да притежава монетарни активи, възникнали вследствие на провежданата парична политика в еврозоната. Всички активи, които БНБ притежава към момента на присъединяване в Евросистемата, ще бъдат рекласифицирани и включени в позиции, по които се отчитат немонетарни активи. Пример за такава рекласификация са активите на БНБ, които представляват вземания в евро от чуждестранни лица резиденти на еврозоната. До присъединяването на БНБ към Евросистемата те се отчитат като вземания в чуждестранна валута от чуждестранни лица, а след като еврото стане национална валута на България, тези активи ще бъдат рекласифицирани в баланса на БНБ като вземания от резиденти на еврозоната в местна валута. Аналогично, след присъединяването към еврозоната задълженията (пасивите), ще бъдат рекласифицирани, но в пасивната страна на баланса на БНБ ще има монетарни пасиви.

Как ще се променят резервите на банките в БНБ?

След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.

Резервната база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се приемат и 50% от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети. След присъединяването на БНБ към Евросистемата резервната база ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От резервната база ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, което ще доведе до изключване от резервната база на привлечените средства от банките-майки в еврозоната.  За депозитите с договорен матуритет над 2 години, депозитите, договорени за ползване след предизвестие над 2 години, репо-сделките и дълговите ценни книжа, емитирани с оригинален матуритет над две години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в резервната база, ще бъде прилагана ставка от 1%.

По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 г. базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се понижила с около 6.3 млрд. лева, а ЗМР на банките биха се понижили с около 15 млрд. лева.

Какви икономически ефекти могат да се очакват от намаляването на ставката на задължителните минимални резерви след присъединяването на БНБ към Евросистемата?

При запазване на текущите условия, характеризиращи се със значителна ликвидност в банковата система в страната, и отчитане на пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти в еврозоната, се очаква освободеният за банките ресурс от задължителните минимални резерви (ЗМР) да продължи да се поддържа в баланса на БНБ, като бъде прехвърлен в така нареченото "депозитно улеснение“. "Депозитното улеснение“ е ликвидно улеснение с постоянен достъп, което се използва от търговските банки в еврозоната, за да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.

След присъединяването на БНБ към Евросистемата БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение, докато в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното улеснение биха представлявали за тях практически безрисков актив, който към момента предоставя положителна доходност, поради което може да се очаква, че те биха прехвърлили по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната.

Опитът на Хърватия показва, че непосредствено след присъединяването на страната към еврозоната се наблюдава трансформиране на по-голямата част от депозитите на търговските банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на задължителни минимални резерви, към депозитното улеснение. Данните за растежа на кредита за домакинствата в Хърватия показват, че в годината след присъединяването ѝ към еврозоната не се наблюдават съществени различия в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити спрямо тези, наблюдавани преди присъединяването. При кредита за нефинансовите предприятия се отчита значително ускоряване на растежа в годината преди присъединяването и съответно значително забавяне в годината след това вследствие на базов ефект, като не е задължително тези развития да са пряко свързани със самото присъединяване към еврозоната.     

Какви промени могат да се очакват в динамиката на парите в обращение?

Половин до една година преди присъединяването на България към еврозоната може да се очаква значително намаление на левовите банкноти в обращение вследствие на трансформирането им в депозити в банковата система с цел по-лесно превалутиране в евро.

В Хърватия през шестте месеца преди присъединяването към еврозоната (след обявяването на решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юли 2022 г. за приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) се наблюдава намаление на банкнотите в обращение с 42.4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва също показва, че половин до една година преди самото присъединяване към еврозоната банкнотите в местна валута, които са в обращение, са спаднали с 40% до 50%.  

Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединяването на България към еврозоната ще зависи основно от търсенето им за транзакционни цели и от предпочитанията на икономическите агенти (домакинства, фирми) да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.

Могат ли да се очакват промени по отношение на депозита на правителството в БНБ?

Не се очаква присъединяването на България към еврозоната да доведе до промяна във факторите, които определят размера на депозита на правителството в БНБ. Те ще останат основно свързани с провежданата от правителството фискална политика, която определя целите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по управление на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на международния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като допълнително влияние върху размера на депозита на правителството оказва и нетният размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски програми. При равни други условия реализирането на бюджетен дефицит представлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на правителството в БНБ, докато при реализирането на положително бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на правителството в БНБ.

Какви промени ще настъпят по отношение на международните валутни резерви на БНБ?

Централните банки използват баланса си за да постигат своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова стабилност. Провеждането на парична политика водеща до постигане на основната цел – ценова стабилност – има първостепенно значение за централните банки от евросистемата. Всички останали дейности, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, но които може да имат влияние върху нейната ефективност са ограничени значително чрез различни правни актове. Управлението на собствените резерви на националните централни банки е такава дейност, като ограниченията пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната.

С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Тази ключова промяна в паричния режим ще позволи на БНБ да преформулира инвестиционните цели по отношение управлението на собствените си резерви, в т.ч. деноминирани в чуждестранни валути. Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствени резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата.

Ще могат ли да се използват резервите на БНБ за финансиране на правителството след присъединяването на България към еврозоната?

Не. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите-членки на Европейския съюз.  Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на Съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране.

Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания от БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Както и до момента, БНБ ще изпълнява всяко нареждане от правителството за плащане до размера на тези наличности, но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.

Обхватът на забраната по ДФЕС следва да се разглежда в контекста на целта на уредбата, а именно да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. Това означава, че държавите членки не може да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити, или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари.

Каква е целта на Закона за въвеждане на еврото?

Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на Европейския съюз. Този закон осигурява прилагането на съответните актове на Европейския съюз, като определя необходимите мерки на национално ниво за въвеждане на еврото в Република България.

Коя е датата за въвеждане на еврото в Република България?

Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, (наричано "Решение за приемане на еврото“) , и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Кога е приет Законът за въвеждане на еврото в Република България?

Законът за еврото е приет от 50-ото Народно събрание на 7 август 2024 г. и е обнародван в Държавен вестник, след указ № 200 на президента, издаден на 19 август 2024 г., на основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България.

Каква е официалната парична единица след присъединяване на страната към еврозоната?

Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента. Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото.

Какъв е официалният валутен курс?

Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Съгласно решение на 48 Народното събрание на Република България, прието на 27 октомври 2022 г., Република България ще въведе еврото като официална парична единица при запазване на централния курс от 1,95583 лева за 1 евро.

Какъв е периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и лева?

Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.

Кой отговаря за осъществяването на информационна кампания за еврото?

Създадeн е и действа Координационен съвет за въвеждане на еврото, който се съпредседателства от министъра на финансите и управителя на БНБ. От страна на този съвет са приети Национален план за въвеждане на еврото, Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Проведе се и конкурс за изработване на графичен символ (лого), мото (слоган) и разработване на бранд бук за комуникационната кампания за присъединяването на България към еврозоната. Информационната кампания се реализира с финансиране от държавния бюджет, като всички обществени поръчки по нейното изпълнение за видеоклипове, визии на кампанията, събития, социологически проучвания и др., съгласно комуникационната стратегия  за въвеждане на еврото, се осъществяват от Министерството на финансите. Разработен е и сайт evroto.bg. На Интернет страницата на БНБ е създадена специална подстраница “Присъединяване към еврозоната", в която се публикуват регулярно анализи, въпроси и отговори, информационни материали и др. по темата за въвеждане на еврото. Съвместно БНБ и МФ разработиха поредица от видеоклипове, които бяха излъчвани в ефира на националните телевизии. Европейската комисия също оказва подкрепа в областта на информация и публичност за въвеждане на еврото. От своя страна БНБ и МФ подкрепиха реализираната кампания за въвеждане на еврото от Представителството на Европейската комисия в София.

В какви случаи не се прилага изискването за двойно обозначаване?

Изискването не се прилага при продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно; - продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; -продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива; - цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи; - издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Как се осъществява двойното обозначаване?

При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Двете цени са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, позволяващи лесното им разпознаване.

Изключенията за прилагането на изискванията за прилагане на двойното обозначаване не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

Как се прилага изискването за двойно обозначаване при търговски съобщения и реклама в аудио и видеоформат?

При търговски съобщения и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел насърчаване продажбата на стоки и услуги, цените може да се представят устно само в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, само в евро.

Кои са основните принципи, които се прилагат в процеса на въвеждане на еврото в Република България?

В процеса на въвеждане на еврото в Република България се прилагат принципът на защита на потребителите, принципът на информираност, принципът на ефективност и икономичност, принципът на прозрачност и принципът на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро.

В какво се изразява принципът на защита на потребителите?

Превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите.

Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори.

Какво представлява принципът на информираност?

На потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, включително реда и правилата за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на стоки и услуги, и на други стойности в евро.

Какво гласи принципът на ефективност и икономичност?

Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произтичащи от това процедури и дейности се извършват по най-ефективен и целесъобразен начин, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защита на потребителите, като разходите за лицата не се компенсират с публични средства.

Изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро.

На какво се основава принципът на прозрачност?

Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде извършен по прозрачен начин, като отговорните институции, органи и лица предоставят публично своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация.

Какво гласи принципът на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро?

Въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева.

Стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване от Закона за въвеждане на еврото или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

Въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение, съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Това не засяга договореното между страните. Позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото.

На какъв принцип ще бъде превалутирането от левове в евро?

Превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Какво правило ще се спазва при закръгляване?

Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

- когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен.

- когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Така например, ако един хляб в момента струва 1.70 лв., то цената в евро, след прилагане на правилото за закръгляване при настоящия обменен курс на лева към еврото, ще е под едно евро или 87 евроцента.

Изключение от правилото относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в това правило.

Какви примери може да дадете за изключения от правилото за закръгляване?

Възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване се преизчисляват от лева в евро съгласно общото правило за превалутиране. За да не бъдат ощетявани гражданите, ако при закръглението третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Това правило се прилага и спрямо възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които са определени в левове, но не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.

Какви са основните принципи при обозначаване на цената за единица мярка на стока?

Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително, съгласно чл. 20 – 23 от Закона за защита на потребителите, търговецът може да ограничи двойното обозначаване на цената само по отношение на продажната цена на стоката, без да посочва цената за единица мярка.

Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката.

Как се осъществява двойното обозначаване за намаляване на цените на стоките и услугите?

При съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя.

Как се правят съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите?

При съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите търговецът може да направи двойно обозначаване на цената на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се заплаща от потребителя.

Как се обявява крайна цена във фискалния/системния бон?

В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото.

От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове.

Как се извърша двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги?

Изискването за двойно обозначаване на цените в периода за двойно обозначаване се прилага от поднадзорните на Българската народна банка лица по отношение на тарифите за таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги и от поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги.

Информацията за това  се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните лица, когато е приложимо. Тази информация се предоставя във всеки случай безплатно на хартиен или на друг траен носител при поискване от клиент.

Коя институция е отговорна за изготвяне, производство и доставка на евромонети и евробанкноти?

До датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка, при спазване на правните актове на Европейския съюз, организира и осъществява навременното изготвяне и производство на евромонети с българска национална страна и доставката на евробанкноти и евромонети. До датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка организира снабдяването на кредитните институции с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (първоначално зареждане). Първоначалното зареждане се извършва съгласно договори, сключени между Българската народна банка и всяка кредитна институция.

До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции организират снабдяването на "Български пощи“ ЕАД и търговците с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (подзареждане). Подзареждането се извършва съгласно договори, сключени между кредитната институция и "Български пощи“ ЕАД, съответно всеки търговец.

До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции продават стартови комплекти с евромонети на физически лица и търговци при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

До датата на въвеждане на еврото в Република България "Български пощи“ ЕАД продават стартови комплекти с евромонети на физически лица при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, а кредитните институции организират зареждането на машините за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, с евробанкноти.

След въвеждане на еврото какви банкноти се разпространяват от банкоматите, например?

От датата на въвеждане на еврото в Република България при теглене на пари в брой чрез машини за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, се разпространяват само евробанкноти.

Какъв е периодът на двойно обращение на лева и еврото?

От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).

Какви правила са в действие по време на периода на двойно обращение?

В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.

В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.

В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.

От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.

В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.

Как се извършва обмяната на банкноти и монети? Има ли такси за това?

Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. Това правило се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при кредитна институция, в която е извършена обмяната.

Също така през първите 6 месеца oт датата на въвеждане на еврото в Република България "Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице "Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната. "Български пощи“ ЕАД не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице. Важно е да се знае, че "Български пощи“ ЕАД обменя банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция.

Могат ли кредитните институции да въведат такси за обмяна след първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото?

Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. А кредитните институции след изтичането на посочения срок могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка.

След изтичането на посочения срок  "Български пощи“ ЕАД също може да въведе такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой.

Кредитните институции и Български пощи могат ли да отказват извършването на обмяна?

БНБ безсрочно продължава обмяната. До изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото кредитните институции не могат да отказват извършването на услугите по обмяна. "Български пощи“ ЕАД не може да отказва извършването на тези услуги по обмяната, освен при липса на касова наличност. След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и "Български пощи“ ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

Кредитните институции и "Български пощи“ ЕАД поставят на видно място в помещенията си информация за условията на извършваните от тях услуги по този член и я публикуват на интернет страниците си.

При какви законови условия се извършва обмяната на банкноти и монети от левове в евро?

Обмяната на банкноти и монети от левове в евро се извършва при спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършваните от тях услуги по определен от централната банка ред.

Българската народна банка осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкноти и монети в левове. Обмяната на повредени банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс се извършва по ред, определен с наредба на Българската народна банка.

Какъв ще е минималният капитал при създаване на дружество с ограничена отговорност при приемане на еврото? И съответно на акционерно дружество?

Съгласно изменения в Търговския закон капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един евроцент.

Капиталът и стойността на акциите се определят в евро, съответно в евроцентове.

Минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро. Минималната номинална стойност на една акция е един евроцент.