БНБ сериозно предупреди кредитополучателите

Ясно очертаващата се вече тенденция към глобална промяна на лихвите ще окаже отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите заради увеличението на разходите за обслужване на заемите им. Това предупреждават от БНБ в в редовния си бюлетин "Банките в България".

В среда на ниски лихвени проценти и засилено предлагане на заеми кредитната дейност в сегмента на домакинствата продължи да се разширява с бързи темпове, като наред с това през първото тримесечие на 2022 г. бе отчетено ускоряване на годишния растеж на кредитите за бизнеса.

Засега обемът на необслужваните кредити продължава да следва тенденция към понижение, заради операции по отписвания и продажби на кредити, посочват от банката.

Същевременно през първото тримесечие на 2022 г. обемът на кредитите във фаза 2 по Международния счетоводен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 "Финансови инструменти“ нараства, което е свързано с изострянето на рисковете в икономическата среда, включително заради възможни косвени ефекти на войната в Украйна.

Независимо от незначителния размер на преките експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, материализация на кредитен риск може да настъпи поради индиректни ефекти, свързани с допълнителния натиск за повишаване на цените на енергоносителите и суровините, възможни затруднения във веригите за доставки и влошаване на икономическите нагласи, предупреждават от БНБ. Според експертите рязкото повишение на цените на горивата и на суровините и евентуалното нарушение на регулярността в техните доставки могат да повлияят върху състоянието на икономическата активност, да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията и впоследствие да доведат до нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

В краткосрочен план бързото нарастване на кредитните обеми се отразява благоприятно върху нетния лихвен доход на банковия сектор. От друга страна, продължителното запазване на текущите темпове на кредитен растеж създава риск от увеличение на задлъжнялостта и би утежнило ефектите, които неблагоприятни тенденции в икономическата среда или рязко нарастване на лихвените проценти биха оказали върху способността за обслужване на задълженията. 

През първото тримесечие на 2022 г. активите на банковата система нараснаха с 5,1 млрд. лв. (3,8 на сто) до 140,5 млрд. лв., пише още в бюлетина "Банките в България".

Основен принос за увеличението на активите имаше увеличението на кредитите и авансите, отчита БНБ. Спрямо края на 2021 г. размерът на брутните кредити и аванси се повиши с 5,5 млрд. лв. (6,7 на сто) до 87,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции на тримесечна база се увеличават с 2,7 млрд. лв. (41,9 на сто) до 9,2 млрд. лв. в края на март.

Брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна през периода с 2,8 млрд. лв. (3,7 на сто) до 78,6 млрд. лв. Основен принос за това имаше увеличението на кредитите за нефинансови предприятия (с 1,8 млрд. лв., 4,6 на сто). Нарастване се наблюдаваше и при вземанията от домакинства (с 905 млн. лв., 3,1 на сто) и от други финансови предприятия (със 100 млн. лв., 1,9 на сто), докато тези от сектор "държавно управление" намаляха (с 15 млн. лв., 1,6 на сто).

Депозитите в банковата система през първото тримесечие на 2022 г. се увеличиха с 4,3 млрд. лв. (3,7 на сто) до 119,7 млрд. лв. Определящ беше растежът на депозитите на нефинансови предприятия (с 2,3 млрд. лв., 6,6 на сто). Нараснаха и депозитите на други финансови предприятия (със 714 млн. лв., 18,3 на сто), на домакинства (с 664 млн. лв., 1,0 на сто), както и тези на кредитните институции (с 349 млн. лв., 5,7 на сто) и на сектор "държавно управление" (с 294 млн. лв., 9,7 на сто).

Делът на депозитите в левове в края на периода възлезе на 60,1 на сто, на деноминираните в евро - 32,8 на сто, а в други валути - 7,1 на сто.

Капиталовата позиция на банковия сектор се запазва солидна. В допълнение на последователно провежданата политика на изграждане на капиталови буфери, за това допринесе ограничението относно разпределянето на печалбата на банките, което беше приложено като макропруденциална мярка през 2020 г. и продължено през 2021 г. На 23 февруари 2022 г. Управителният съвет (УС) на БНБ прие решение да се преустанови ограничението. Независимо от това БНБ ще изисква от банките, които възнамеряват да изплащат дивидент или предприемат обратни изкупувания и други разпределения, включително и от печалбата за 2021 г., да представят планове за разпределение, които ще са предмет на надзорния диалог.