Сегашните тълкувания да не се пипат сериозно парите от хазната обаче рязко контрастират с фактите. Така например през 2012 г. ГЕРБ обяви, че държи на влог около 23 млн. лв. от държавата и спечели от лихвите 550 хил. лв. Партията на Бойко Борисов на няколко пъти отпуска суми от субсидията си за благотворителни каузи, дори бившият премиер призна, че един от воаяжите му в чужбина е с тези пари.

От думите на Кънев пред БНР стана ясно, че управляващите са избрали 10-те процента, за да покажат солидарност с хората в кризата, и са приравнили орязването на икономиите, направени от всички министерства. Освен това се разбра, че БСП настоява в бюджета за следващата година да се запише "до 10%", а ДПС държи цифрата да е точно 10 процента. Народни представители от ръководството на столетницата предположиха, че в крайна сметка може да се стигне до намаляване от 1 лв., което означава, че сумата за глас ще стане 11 лв. Точната цифра ще е ясна утре, когато бюджетната комисия на извънредно заседание ще гласува предложението да влезе в бюджета преди второто му четене в пленарната зала.

В момента субсидията от около 38 млн. лв. годишно се дели между четирите парламентарни формации - ГЕРБ, БСП , ДПС и "Атака", и още шест, останали извън НС, но минали бариерата от 1% от гласовете - НФСБ, "България на гражданите", ВМРО, РЗС, Лидер и "Глас народен". Най-голямо свиване ще има при ГЕРБ - от близо 13 млн. лв. на година те ще получават 11.7 млн. Субсидията на социалистите ще спадне с 1.1 млн. лв., на ДПС - с половин милион, а на "Атака" - с над 300 хил. лв. Общо спестените пари за бюджета, които ще останат като буфер, са около 4 млн. лв.

Нови правила за финансирането на партиите ще има преди следващите парламентарни избори, се разбра след сбирката. Най-вероятно ще бъде вдигнат прагът за останалите извън НС формации, но засега не е ясно дали ще стане 2 или 3 процента. Обсъждал се и вариант изпадналите от парламента изобщо да не получават субсидия, но било малко вероятно да стане факт, разказаха участници в заседанията.

БСП и ДПС все още не са се разбрали за размера на преференцията. Следващата седмица двете партии ще внесат вариант за нов Изборен кодекс. Социалисти предлагат прагът, при който да се отчете предпочитанието на избирателите в дадена листа, да е 7%, но от движението настояват той да е 50 процента, което ще обезсмисли възможността за пренареждане на кандидатите.