По искане на Мустафа Карадайъ (ДПС) депутатите решиха, когато избирателят не посочи определен кандидат в бюлетината, гласът му да се зачита като вот за първия в листата.
Така един от най-големите спорове между БСП и ДПС и "най-голямото достойнство" на новия Изборен кодекс според автора му Мая Манолова - нисък праг на преференция на практика беше обезсмислен. За да може кандидат на задно място в листата да я оглави, той трябва да получи гласовете на повече избиратели, отколкото онези, които не са посочили конкретен кандидат - и повече от прага, за който се споразумеят партиите. От БСП предлагат 7% от гласувалите за съответната листа да могат да изпращат напред посочения от тях кандидат, а ГЕРБ - 5%.
Предложението на Карадайъ беше прието без дебати със 79 гласа "за", 8 " против" и 7 "въздържал се" при очевидното разсейване на ГЕРБ. Повечето от депутатите им не бяха в залата, само двама възразиха. Павел Гуджеров заяви, че това не е редакционна поправка и не може да се вкарва по този ред, а Станислав Иванов обвини управляващите, че са излъгали за една минута хората, че ще има мажоритарен вот.
"За нас беше ясно от самото начало, че заради дълбокото противоречие между трите парламентарни групи преференцията и мажоритарният елемент няма да се случат. Осем месеца ни лъжете", обърна се след гласуването зам.-председателят на групата на ГЕРБ Цецка Цачева към Мая Манолова.
Да не отбележиш преференция означава, че си съгласен с листата и с нейната подредба. А вие казвате, че този, който спечели 7%, печели служебно състезанието.
"Тук 40 пъти чух "лъжа, лъжа, излъгахте"... Смятахте, че сте чисти политици, които не лъжат. Това ли смятате? Жестоко се заблуждавате", отговори Йордан Цонев (ДПС). Според него не може 7 или 5% от гласувалите за листата да печелят служебно победата, защото тези, които не посочват кандидат, всъщност се съгласяват с подредените от партийните централи претенденти.
| Още по темата (230): | |