Образованието е огледало на държавата. Около тази теза се обединиха участниците в четвъртия предизборен дебат, който кандидат-депутатите от “БСП за България" организираха с млади хора от Великотърновска област.
Общ поглед върху ситуацията във висшето образование в страната представи проф. Антоанета Анчева, която е на 7-о място в листата на левицата. Тя е професор по Изкуствознание и изобразително изкуство. Председател на Общото събрание на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий“. Преподава и в Националната художествена академия. Член е на Съюза на българските художници.
“За 20 години броят на висшите училища в България се удвои, появиха се 20 нови. Получи се следният абсурд: 2 пъти по-малко на брой кандидат-студенти и 2 пъти повече места. Битката за студенти доведе до разкриване на модерни специалности без нужната база и преподавателски състав на ниво. И това нямаше как да не се срине качеството на образованието в България", каза проф. Анчева.
"Няма как да имаме качествено образование, ако всеки знае, че влезе ли в образователна институция - ще завърши", добави Десислава Симеонова, която е с преференция 114 в листата. Тя е на 28 години. Учител в Американския колеж "Аркус“ във Велико Търново. Автор на учебник по география. Докторант и хоноруван преподавател в катедра "География“ на Великотърновския университет.
“Докога таксите за висше образование ще са толкова високи и непосилни за всеки, който иска да учи?", беше въпросът на една от младите участнички в дискусията. Николета е на 21 г., учи психология задочно и работи, за да плаща сама семестриалната такса, наема и всички други свои разходи.
“Такава ви е специалноста, отговори ѝ Десислава Симеонова: "Има и специалности с държавна поръчка, които са с минимална такса. Има и приоритетни специалности, за които таксата се покрива от държавата. Това е едно от нещата, които през годините бяха променени към добро. В момента се финансират от държавата тези специалности, за които има или се очаква да има скоро недостиг на кадри. Връзката висше образование - пазар на труда трябва да бъде още по-силна".
Водачът на листата Явор Божанков припомни, че последното редовно правителство и управляваното от БСП Министерство на икономиката направиха сериозни крачки в тази посока. Фирмите заявяваха в Министерството на икономиката и индустрията от какви кадри имат нужда. Заедно с Министерството на образованието те бяха заложени в университетите като държавна поръчка, която се финансира от държавата, и студентите не плащат такси. Но те имат ангажимент да работят определен срок в България.
“Образованието трябва да се обвърже с икономиката и да се планира дългосрочно. Така от една страна ще осигурим кадри, а от друга ще задържим децата в България", заяви при посещението си във Велико Търново лидерът на БСП и бивш икономически министър
Корнелия Нинова.
В отговор на въпроса за студентските такси София Вергилова-Георгиева, втора в листата на “БСП за България", уточни, че “част от платформата на БСП е и намаляване на лихвите по студентските кредити. Както и още нещо много важно - нулев данък за труд на младите хора до 26-годишна възраст. Две мерки за облекчаване на младежите, които работят и учат едновеременно". София Вергилова-Георгиева е на 33 години. Доктор по икономика. Завършила е “Международни икономически отношения" и “Вътрешен одит" в СА "Д. А. Ценов“. Живее в Свищов със съпруга си и двете им деца. Член е на националния съвет на Младежкото обединение на БСП. Заместник-председател на Общинския съвет в Свищов.
Проф. Анчева очерта още един проблем: “През 2010 г. висшите училища получиха възможност сами да произвеждат свои доценти, професори и доктори. Това също доведе до нарояване и до снижаване на качеството на тези хабилитирани състави. Ликвидирана беше и успешната практика за образоване на бъдещите публики. Държавата абдикира и имаше съзнателно неглижиране на проблемите, свързани с изкуството и културата. Ние продължаваме да създаваме качествени кадри, но какво се случва с тях след като завършат? Нямат поле за реализация. А създаването му е държавен въпрос. Имаме чудесни специалисти по креативни индустрии, но нямаме финансов ресурс и базата те да се осъществяват", каза тя.
“Търново има щастието и късмета да бъде университетски град. В цял свят исторически е доказано, че просперират градовете, които имат университети. За съжаление градът ни не използва достатъчно този потенциал, който университетът има и предлага", категорична е проф. Антоанета Анчева.