№ 12567
София, 22.10.2014
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК,образувано по искане на Иван Павлов и Илко Павлов от гр.Генерал Тошево за отмяна на основание чл. 239,т.1 и т.5 от АПК на влязлото в сила решение № 169/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 680/2013 г. по описа на Административен съд-Добрич. В искането се излагат доводи по съществото на спора - касационни основания по чл.209 АПК и се твърди,че са налице новоотрити доказателства от съществено значение,които не са били известни на жалбоподателите в производството по адм. д. № 680/2013 г. по описа на Административен съд-Добрич,а именно:документи от административната преписка по закупуване на имота към 1996г.,от които става ясно ,че имота не е включен в резервата.Искането по т.5,чл.239 АПК се позовава на нарушено право на защита,чрез разместване на доказателстванета тежест в процеса.
Ответникът началник на РДНСК-Североизточен район -Варна ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна.
Върховният административен съд,второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК и от лица по чл.238,ал.1 АПК, а разгледано по същество -неоснователно по следните съображения:
С влязлото в сила решение № 169/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 680/2013 г. по описа на Административен съд-Добрич е отхвърлено оспорването на Иван Павлов и Илко Павлов срещу заповед №ДК-10-СИР-28/10.07.2013г. на началник на РДНСК-Североизточен район,с която по протест на прокурор от ОП-Добрич е прогласена нищожността на Разрешение за строеж №122/11.11.2011г на главния архитект на Община Каварна,поради допуснати съществени нарушения,водещи в съвкупност до нетърпимост на правните последици от разрешеното строителство.Решаващия правен извод на съда се базира на нарушения на ЗКН и ЗБР,както и на ЗУТ,с оглед статута на имота-част от защитена територия и защитена зона /АР"Яйлата",комплекс "Калиакра" от "Натура 2000"/.
Новите доказателства,на което се позовават искателите са документи ,установяващи данни за статута на имота към 1996г. -протокол по чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ,договор за изработка на оценка и проект за КП,обяснителна записка за определяне на прилежащи площи и стойността на правото на собственост върху държавна земя и списък на координатите на обект "Рибарски заслон".
При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т.1,чл.239 АПК се явява неоснователно.
Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната,т.е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представените към искането за отмяна доказателства не съставляват "нови" по смисъла на горната разпоредба,тъй като снабдяването с тях не е било невъзможно за искателите ,а освен това се явяват неотносими,тъй като релевантен в процеса пред АС-Добрич е статута на имота към момента на издаване на Разрешение за строеж №122/11.11.2011г на главния архитект на Община Каварна,а не към момента на запупуване на имота през 1996г. Останалите доводи в искането за отмяна се отнасят до законосъобразността на решението и не са основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК.
Искането по т.5,чл.239 АПК също се явява неоснователно,тъй като не се базира на нарушение на правото на защита ,а касае доказателствената тежест в процеса,т.е.допуснато процесуално нарушение,което съставлава касационно основание по чл.209,т.3 АПК.Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав -1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2.не е била надлежно представлявана, или 3.когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези ,тъй като искателите са били надлежно конституирани,призовавани и представлявани в процеса пред АС-Добрич.
С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Иван Павлов и Илко Павлов от гр.Генерал Тошево за отмяна на основание чл. 239,т.1 и т.5 от АПК на влязлото в сила решение № 169/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 680/2013 г. по описа на Административен съд-Добрич, като неоснователно.
Решението е окончателно.