Първият в света музей на мотиката направи художник. Тоню Цанев подрежда експонатите в старозагорското село Гранит. В двора на семейния си дом, в който са снимани над 15 документални филма, той е подредил различни по форма и размери земеделски сечива и предмети от бита на българите, традиционни за XIX и първата половина на XX в.
"Направих го в памет на моята майка. Тя беше труженичка. Работила е дълги години в ТКЗС, викаха им полевъдки тогава. Тя беше свързана със земята. До последния си дъх държеше мотиката", разказва пред "
България Днес" творецът.
След дълги години в столицата художникът предпочита спокойствието и се завръща в родното си село, където продължава да твори. Лека-полека започва да събира мотики и други земеделски инструменти. Към днешна дата експонатите му наброяват над 400, като над 150 от тях са мотики. Цанев обособява пространство с открити навеси в двора на старата българска къща, където подрежда колекцията си.
"Бих казал, че съм събрал една доста добра сбирка. Освен мотиките имам и по-едри сечива като волско рало, вили и прочие", допълва колекционерът.
Тоню събира предметите от 11 години. Освен мотиките с които е работила майка му, той купува от антиквариати, пунктове за вторични суровини и пазари различните сечива, за да обогати музея си, който всеки може да посети и разгледа.
"От по-едрите неща най-ценна ми е една каруца. Тя е тукашно производство, четириколка. Това е било лимузината на първата половина на XX в.", хвали се майсторът.
Днес Цанев се е заел с нова задача. Смята да превърне 600-килограмов дънер в основа за гилотина, която реже ламарина. Колоритният художник събира и музикален, и словесен фолклор, свързан с мотиката.