©

"Дрешки и играчки на детето. Това ни е почти всичкия багаж", казва Татяна.

И с багажа отново на улицата. От 2 години борбата за покрив на Татяна и синът й е ежедневна.

"Нямам къде да отида. От днес оставаме навън. Баща ми почина, всички починаха, нямам никой. Неговият баща не го иска и не го търси", казва плачейки Татяна.

"В случая с Таня, тя много добре знае, че срокът на договорът, който е сключила е до 30-ти юни след което тя трябва да напусне", обясни Галя Георгиева, директор на дома за временно настаняване "Св. София".

Защото законът е категоричен: социалните услуги се предоставят за срок не повече от 3 месеца в рамките на годината. А правилата важат за всички, без изключения - твърдят от ръководството.

"През този 3 месечен престой тя трябваше активно да си търси жилище, както и работа", добавя Галя Георгиева, директор на дома за временно настаняване "Св. София".

"Аз работя. Ходя да гледам стари хора. С детето ходя даже, защото няма кой да го гледа. Изкарвам пари колкото мога, само за прехраната", споделя още Татяна.

Но не достатъчно за свой дом. А някога Татяна е имала и квартира, и работа - като готвачка във военното поделение в Доброславци. Базата обаче е закрита, а тя съкратена.

"Аз мисля, че детето това всичкото, което се случва и го гледа, тоя живот, който го живее, тоя тормоз, от там му идва сърцебиенето. Получава болка в сърцето и веднага го настаняват в болница като получи такъв пристъп", разказва Татяна.

Коко отказва и да говори. Лекарите настояват за прегледи при невролог и логопед. Татяна обаче няма достатъчно пари за последващото лечение. На дневен ред сега е покривът над главите им.

В приюта могат да се върнат чак през януари. Дотогава с Коко остават пред вратата на доскорошния си "вкъщи". С целия си багаж. И с мечтата, че някога ще си имат дом, без срок за напускане.

Източник: Нова тв