Близо 20% ръст на необслужваните кредити в България
Прогнозите на Асоциацията за защита на потребителите се сбъднаха и днес сме свидетели на 19% увеличение на хората, които не могат да плащат дълговете си за периода февруари-ноември 2020 г. По данни на БНБ на близо 6 млрд. лв. възлизат необслужваните кредити. От тях близо 2 млрд. са отсрочените заеми на домакинствата.
Предвид очакванията за провал на зимния туристически сезон и въведените ограничения до 21 декември, делът на хората изпитващи затруднения да обслужват кредитите си ще продължава да се увеличава. Това увеличение ще бъде осезаемо през февруари, когато вече ще е налице ефектът от очаквания слаб зимен сезон. Ситуацията се усложнява и от това, че ще продължи и тенденцията на увеличаване на безработните извън Бюрото по труда. По данни на НСИ от март до началото на ноември без работа са останали близо 294 хил. души, а наетите за същия период са малко над 184 хиляди. Но това са цифри на базата на официално регистрираните езработни.
На този фон освен социални мерки и такива за запазването на работните места, призоваваме управляващите да помислят и за задлъжнялостта на бизнеса, който или фалира или е с намалени приходи и печалби. Служители и фирми изпитват остри затруднения да изплащат задълженията си. Отново напомняме, че доброволното изпълнение е именно антикризисна мярка, която ще помогне за разсрочване на задълженията.
Според анализите на Асоциацията за защита на потребителите т. нар. локдаун трябваше да бъде въведен през октомври или най-късно от средата на ноември. Освен, че щеше да предотврати сегашното натоварване на здравната система, щеше да намали и загубите за търговията и икономиката. Всички знаем, че декември е най-силният месец в годината, а януари и февруари са традиционно месеци почти без икономическа активност. Неслучайно другите държави затегнаха мерките за ограничение на разпространението на Ковид-19 именно през октомври и ноември. Така се даде възможност на бизнеса през декември да компенсира част от загубите си.
В началото на ноември народните представители бламираха приемането на доброволното изпълнение на второ четене като масово гласуваха въздържал се. Напомняме, че срещу доброволното изпълнение най-остро се противопоставяха колекторските фирми. Трябва да се има предвид, че на пазара действат и фирми за бързи кредити, които сами прибягват към събиране на задълженията. Заедно с колекторските компании те често прибягват към психически, а понякога и физически тормоз над длъжниците. От Асоциацията на колекторските агенции признават, че през февруари 15% от хората не са могли да обслужват дълговете си, а днес този дял е 34%. Основната причина за това пандемията от коронавирус и последвалият срив на икономикатата.
Призоваваме народните представители да преосмислят поведението си като приемат доброволното изпълнение. То касае задължения, за които не е издаден изпълнителен лист. С други думи ще предпази хиляди потребители от това да бъдат заведени срещу тях дела, често без знанието им. Съответно ще бъде предотвартено запорирането на сметките, заплатите и пенсиите на гражданите от съдебни изпълнители. За мнозина тези пари са основният им източник на доходи. Доброволното изпълнение е изцяло за сметка на кредитора, като длъжникът получава покана, в която е уведомен, че не е осъден и може да плати доброволно и разсрочено, ако признава задължението. Длъжникът има право да оспори вземането, с което процедурата се прекратява. Гражданите няма да плащат лихви, съдебни такси и хонорари на юристи и адвокати.
Припомняме, че единствено фирмите за събиране на дългове продължиха да работят и останаха извън обхвата на Закона за извънредното положение. Всички останали - банки, съдебни изпълнители и дори фирми за бързи кредити или дейността им беше замразена или дадоха 6 месечна отсрочка за вноските по кредити.