Близо 3 000 сигнала за кибератаки у нас през 2014 г.

CERT България регистрира през декември 319 атаки, 37 от които са определени като заплахи с много висок риск, съобщи Красимир Симонски, изпълнителен директор на ИА "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС) при откриването на конференция по ИТ сигурност.

Най-често срещаните кибератаки са зловредният код - 67 %, разпределените атаки за отказ от услуги (DDoS) са 18% , 8 % са опитите за проникване, а 4 % са определени като спам. Киберпрестъпленията навлизат във все повече аспекти от нашия живот. Във фокуса им е не само икономиката, на дневен ред е и политиката. Навлизат все повече и нови играчи и вече говорим за организирана престъпност, допълни още Симонски. Той сподели, че в ИА ЕСМИС е внедрен специализиран софтуер, като част от защита на мрежата на агенцията, който визуализира трафика.

"Картината е поразителна - мрежата гъмжи от паразити и вируси и това, че не ги виждаме с просто око, не е успокоително, защото те си вършат своята работа", каза още изпълнителният директор на ЕСМИС.

Той посочи, че механизмите на информационната сигурност трябва да навлязат в държавното управление и това не е само въпрос на технологии, но и на управленски механизми и политики.

В Националния центъра за реакции при инциденти в областта на информационната сигурност (CERT България)към ЕСМИС са постъпили и обработени 2949 сигнала за нарушения в и от българското интернет пространство през 2014 г., обяви Васил Грънчаров, директор на CERT България.

Автоматизираните системи са подали 1832 сигнала, а 1117 са дошли от външни CERT и други организации, включително банки. Общият брой на засегнатите IP адреси е над 46 хиляди, но броят на компютрите е много по-голям тъй като зад редица IP адреси стоят компютърни мрежи с много компютри, допълни той. Важно е да се знае, че не всеки получен сигнал означава   непременно инцидент, подчерта Васил Грънчаров по време на конференцията. От видовете инциденти, най-голям е делът на DDoS атаките (41%), следват зловредните кодове (35,6%), опити за проникване (4,7%) и бот мрежи (3,32%).

"Най-слабото звено в информационната сигурност е човекът, именно към хората, а не към системите са насочени повечето атаки, коментира Васил Грънчаров. ИТ системите в някои държавни структури са сертифицирани за информационна сигурност, както се изисква от приетата наредба.

Сертификацията обаче не е достатъчна, тъй като в законодателството не е предвидена отговорност за нарушаване на информационната сигурност", добави Грънчаров. Според него ситуацията с информационната сигурност е такава,че не може и не трябва да се разчита само на помощта на държавата.

445 млрд.долара е приблизителната оценка на световните загуби от пробиви в ИТ сигурността, което се равнява на 0,5% до 0,8% от брутния продукт на света, заяви Вим ван Кампен, вицепрезидент на IntelSecurity/McAfee за Северна и Източна Европа. Според доклада на CSIS, загубите от кибер престъпления се определят много трудно, тъй като засегнатите често не съобщават за атаките, за да не пострада репутацията им и това да увеличи косвените им загуби.

"ИТ са много важни за икономиката, и в България този бранш създава много работни места. ИТ има смисъл за икономиката обаче само, ако са защитени и се ползват по правилния начин", смята ван Кампен.

Според него социалният инженеринг цели провокиране на потребителя, без значение дали атаката е насочена към отделен човек или към цяла организация, или инфраструктура. Идеята е, че се разчита на възможността един потребител да бъде провокиран да влезе в някакво взаимодействие с мрежата, например кликване върху един линк и пътят на атаката е отворен, коментира той.