Решението на Върховния касационен съд Българската православна старостилна църква да се впише в Регистъра на вероизповеданията не подлежи на обжалване. Това каза преподавателят в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“ доц. Константин Нушев в предаването
"България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. Решението ва ВКС стъпва върху решението на Европейския съд за правата на човека. "Това решение възпроизвежда едно предишно решение по жалбата на епископ Инокентий и алтернативния Синод от 2010 г., когато Европейският съд по правата на човека отсъжда, че българската държава трябва да регистрира втора Българска православна църква начело с епископ Инокентий, който тогава имаше регистрация като софийски митрополит. Тогава българската държава отказа да изпълни това решение, като беше възприето да бъде изплатена присъдената като санкция глоба или обезщетение, но да не се пристъпи към регистриране на втора Българска православна църква. Въпросът се разреши по-гладко, защото през 2012 г. от Светия синод призоваха всички, които са се отделили от Българската православна църква по една или друга причина, да се завърнат към нея и да участват заедно в Патриаршеския избирателен събор. В този момент епископ Инокентий прие този призив и се завърна. Това беше финалът на този политически разкол от 1992 г.“, припомни доц. Нушев.
През 2012 г. обаче старостилната общност тръгва по утъпканата пътека и подава своите документи за регистриране на Българската православна старостилна църква. На последната инстанция ВКС се позовава именно на това решение на Европейския съд за правата на човека, обясни преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет.
"Очевидно изпълнителната и законодателната власт са предприели действия да се коригира това фактическо състояние чрез изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, като се възприемат изрични ограничения или рестрикции за това да не може да се регистрират нови вероизповедания, които да дублират името на Българската православна църква и да използват това съчетание от определения“, коментира доц. Нушев.
При религиозните изповедания и общности обаче всеки един елемент означава определено вероизповедание като вероучителна доктрина, богослужебна, молитвена практика, определени елементи на идентичност. "Неслучайно в синодалното обръщение и послание към държавните институции и самата общност старостилни християни се казва, че ако те са православна общност, би трябвало да са местно поделение към регистрираната канонична църква. Ако не са, трябва да си изберат друго име, като т.нар. инославни изповедания, и да не претендират за дублиране на името Българска православна църква“, обясни богословът.
В случая патриарх
Даниил и Светият синод прилагат канонични принципи за разрешаване на този спор, които са свързани с юридическите норми и правни принципи, но това са вътрешноцърковни правила.
Българската православна старостилна църква твърди, че няма претенции към имущество, храмове и манастири на Българската православна църква. "Според мен обаче има въпросителна около Княжевския манастир, за който те твърдят, че е началото, генезисът на тяхната общност.
До 1993 г. и преместването на тяхното седалище в новопостроения храм в квартал "Бъкстон“, тази общност функционира като една вътрешноцърковна общност в Българската православна църква, на която българските патриарси са предоставили възможност те да продължат да използват стария календарен стил.
Вместо да регулират тези свои отношения, по време на политическия разкол те решават да се отделят и обособят. Това правят чрез избор на свой епископ. В този момент в своя наратив те казват, че Княжевският манастир преминава към ведомството на новосъздадената Старостилна църква“, обясни казусът доц. Нушев.