Богослов разкри как и с кого трябва да прекараме времето около Рождество

Времето около Рождество хората трябва да прекарат със себе си и за себе си, за да могат да си вземат това, което не им е достигнало. Първо да разберат кое е, да направят съответните стъпки и след това да си го вземат. Само тогава човек наистина ще знае кой е. Това каза богословът и бизнес консултант Ваня Къндова в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

По думите й хората не познават своята религия. "Те имат някакво доста средновековно разбиране за ролята на Господ в живота им. Те го приемат като съдник, като палач, като човек, от който трябва да се страхуваш.“ 

"Религия“ произлиза от термина "relegare", което означава "общувам с Господ“, обясни тя. "Всяка една молитва, всяко едно обръщение, всеки поглед навътре към нас е разговор с Господ, защото той ни е създал по свой образ и подобие и той ни е създал за съвършенство.“ 

Равносметката в края на годината е нещо, което всеки човек смята, че трябва да направи. "Една изповед е равносметка. Ако един човек пости четирите поста в годината, то би следвало поне четири пъти в годината да си прави равносметка. През поста и причастието ние реално сме готови във всеки един момент за това, което ни предстои. Ако не сме спазвали постите, какво като направим постна вечеря на Бъдни вечер? Това не променя нищо“, смята Ваня Къндова.  

Нашият живот, всяко едно действие, всяка роля, в която влизаме, се основават на този морал и тази здрава ценностна система, които са изначално заложени в нас, каза Ваня Къндова.   

"Притчата за талантите ми е много любима, защото ние развиваме това, което имаме, и ако можем да се обичаме, ние ще изберем да развиваме всичко, което имаме. Фокусът върху нещата, които нямаме, фокусът върху нещата, които не ни се случват, фокусът върху това колко сме нещастни е въпрос на нагласа. Знам колко елементарно звучи и в същото време знам колко дълбоки трансформационни процеси стоят зад това да избереш обратното: аз имам това, което имам, и благодарение на това, което аз имам, аз мога да бъда такъв, такъв и такъв, и съответно трябва да се потрудя, за да го направя, защото никой не го е получил даром“, обясни богословът.  

По думите й хората днес се лишават от най-големия си дар – от свободната си воля. "Вкарваме се в някакви рамки, които ни ограничават като човешки същества. Това също е разбираемо, защото всеки един човек има нужда от рамка, с която да се съобразява, защото тя прави живота му по-лесен“, коментира Ваня Къндова.  

Когато човек се намира на кръстопът, той е на кръстопът, защото има някакъв бъг на ниво идентичност. "Ако ниво идентичност отговаря на въпроса "Кой съм аз?“ и ако ние не знаем кои сме, трябва да слезем надолу, за да разберем кои са ценностите, които ни водят, и да си отговорим на въпроса "Защо живея аз в крайна сметка?“. И ако един живот не е изпълнен с тази осъзнатост на това ниво, то за мен този живот е безсмислен“, каза още Ваня Къндова.