Още на 6-7 години отидох с "The Final Countdown" на Europe на конкурс за пеене. Там абсолютно всеки пееше тогава естрада, естествено, защото на български конкурс какво да пееш? Това каза за сутрешния блок
"Добро утро, България" на
Радио "Фокус" певецът Боил Каранейчев, който представи дебютния си сингъл "Free".
"И аз отивам с рок и те ми казват "Ами много хубаво пееш, моето момче, ама няма да стане с тая музика“. И това по никакъв начин мен не ме смачка, обаче познавам много деца и много вече и не деца, хора на моята възраст, които дори даже са се отказвали от музиката заради това, защото просто този конкурсен живот, така да кажа, ги е смачкал", уточни той.
"Музиката не е състезание, не би трябвало да бъде. Аз затова съм много вече противник и на такива неща дори за банди, тип Battle of the Bands. Всякакви такива състезания и надпревари за мен са… някак си няма смисъл от тях. Просто прави си музика, не се състезавай с никого, защото един може да е по-добър в един стил от теб, ти може да си по-добър в друго от него. И то пак няма по-добър, просто всеки да си прави каквото си знае, затова сме артисти, просто да се изразяваме както си искаме", каза Боил.
Той разказа и как се е стигнало до създаването на парчето:
"Много е интересна историята. 2020 г., когато беше най-тегавият период с пандемията. Събрахме се с Христо Нейчев – мой много добър приятел и китарист, с който бачках по парчето и бачкам по всичко, общо взето, свързано с музика. Бях му на гости и ми беше хрумнала, като бях в метрото и отивах към тях, беше ми хрумнала някаква темичка в главата. Просто ми се завъртя тая основната тема, която е на парчето, и отидох у тях. И той, защото като всеки китарист, има си техника, хваща китарата с лявата ръка веднага и аз му го тананикам това нещо. Буквално ми се завъртя идеята и аз имах идея вече по тоя начин, в тоя момент и за аранжимент, имах представа как иска да звучи това парче. И седнахме и веднага го тракнахме някакво демо и взе, че стана. В смисъл, почнахме, после извикахме Емилио Мархолев, с който също си бачкаме по песните, по аранжиментите и по всичко. И взе да добива някакъв облик на парче. След това ми хрумна текста. Аз реално, още като ми хрумна мелодията, знаех за какво искам да напиша парче".
"И просто да, много естествено се случиха нещата. Да, малко бавничко. Даже много ми беше смешно, защото някакви хора малко преди да издам сингъла, защото аз на всички съм казал: аз ще издавам сингъл, те ми казват "Какво става с албума?“. И аз викам – какъв албум? Те – "Ами няма ли да издаваш албум?“. Викам – аз никога не съм казвал, че ще издавам албум сега, аз ще издава дебютен сингъл. И те – "Ами защо толкова се бавиш?“. И аз викам – значи от тук идва това с голямото бавене".
"Идеята ми просто беше, че исках да е много, много изпипано. Като дебют исках да е много изпипано откъм звук, откъм визия, откъм аранжимент, текст, всичко да е изпипано и затова толкова бавничко", каза Боил Каранейчев и обясни за какво става въпрос в самата песен:
"Аз, както всеки човек, съм минавал през много различни катарзиси, всякакви метаморфози, всякакви такива неща. И тегави периоди, моменти, предателства. И общо взето, това парче идеята ми за него беше да изповядам всичко това в една песен и загърбвам всичко минало, което е било свързано, пак казвам, с предателства – от приятели, от близки, от роднини, каквото се сетиш, всякакви такива тегави неща. И просто да го загърбя, да го оставя назад. Това парче просто да е - тегля чертата и оставям тия неща назад, и продължавам напред. Общо взето, това ми беше идеята и така се получи, и текстът общо взето е това – свободен от гадости".
Целия разговор и текст можете да чуете и прочетете по-късно в секция "Интервю".