НЗОК пък ще отказва да подписва договори с болниците, които са получили по-ниска оценка. В какъв точно диапазон ще се движат оценките, ще бъде решено допълнително.
Акредитацията на лечебните заведения в момента не е задължителна. От нея не зависят приходите им, а тя служи предимно за престиж пред чуждестранни партньори, обясниха от Асоциацията на работодателите в здравеопазването. НЗОК ще сключва договори не с всяка болница, която пожелае да получава пари от нея по клинични пътеки, а по строго установени критерии, пише "Монитор".
Основният от тях е броят на леглата да не е повече от нуждите на населението в определения регион. При определянето колко точно следва да бъдат те ще се взема предвид броят на жителите и дали сред тях преобладават стари хора и хронично болни. Броят ще се определя от т. нар. национална здравна карта, която става задължителна. Тя ще регламентира и на какво разстояние може да се открива ново лечебно задължение, което да работи с касата. Целта е да се спестят средства на НЗОК, вместо да се прахосват за едни и същи дейности. Сега само в София има близо сто болници, които се занимават с кардиология, коментира водещият кардиохирург и директор на болница "Света Екатерина" проф. Генчо Начев.
Световната банка ни препоръча още през 2002 година да въведем такава карта задължително, за да не се разпиляват пари. Досега това бе отлагано, за да не се накърнят нечии интереси в здравеопазването, каза още проф. Начев. По думите му ако още тогава е била въведена картата, парите на НЗОК щели да са достатъчни и болниците нямало да вкарват пациентите в листи на чакащите.
Акредитации ще имат още спешните центрове, тези по кръвопреливане и тъканните банки. Лабораториите пък, ако искат да работят с касата, ще трябва да правят всички видове изследвания, а не да избират само най-скъпо платените. По пет легла за болни ще трябва да имат бившите поликлиники, сега диагностични центрове. На тях ще бъдат хоспитализирани пациенти, върху които се изпробват нови лекарства.