В старческия дом в Хайделберг тя издържала само 11 дни. Пет-шест медицински сестри като нея се грижели за 45-50 лежащо болни баби и дядовци.
Първите три дни Петкова не могла да се храни от погнуса, а следващите 8 не мигнала от преумора.
"Движех се като робот, тичах от първия до третия етаж. Още недовършила с манипулациите при един болен, тичах при друг, викаха ме при трети... Нямах време да пия чай или вода и устата ми пресъхваше...", спомня си Ива.
На първия етаж били настанени лежащо болните, на втория - тези с увреждания в инвалидни колички, а на третия - пациенти на интензивното, такива с бактериални инфекции, които са на специално обгрижване.
В мазето била разположена столовата, където се приготвя храната. За всеки обитател се готвело по индивидуално меню, приготвят се лечебни сиропи.
Раните на болните се почистват на всеки 3 часа. Болногледачите, сред които и мъже, са принудени да тичат по етажите и да дават лекарствата, да изправят на крака обитателите и т.н.
На всеки пациент се следи кръвното налягане, бият се инжекции, води се досие. Работата е напрегната и динамична, случват се какви ли не извънредни ситуации и сестрите трябва да реагират на момента.
В тези заведения винаги има глад за работна ръка. Затова персоналът е многонационален.
За възрастните пенсионери се грижат хървати, рускини, гъркини, африканци, египтяни, румънци и българи. Никой не се задържа за дълго време.
Ива разказва, че идват и германски момчета - ученици, на работа само за уикенда. Заработват необлагаемите с данък по 450 до 600 евро по специална минипрограма. Изпълняват съвестно задълженията си без много емоции, правят точен отчет на физиологичните дейности на хората и броя на сменените памперси.
Някои от тях работят и по мидипрограмата, достигат до 850 евро плюс осигуровки и така подпомагат семейния бюджет.
Иначе болногледачите получават по 1700 евро средно месечно възнаграждение, но то е за който може да издържи.
За лукса да преживеят спокойни старини пенсионерите в Германия плащат от 2500 до 3000 евро на месец.
Доставят им любими храни и деликатеси, към които са се пристрастили през годините. Пожелаят ли, германските баби може да се включат в часове по кулинарство - сами правят кекс и други сладки. В часовете за отмора, танци и песни ги занимават специално подготвени медиатори.
За комфорта си старците плащат допълнително и от джоба си, не разчитат само на осигурителните фондове.
Ръководителите на дома държат на неповторимата атмосфера за всеки възрастен, тя да е най- близо до семейната. Затова някои от стаите и апартаментите приличат на частни уютни жилища.
Близките им са донесли любими мебели, радиа, телевизори, скринове, цветя, четива, огледала и албуми със снимки от семейните спомени.
Обособени са приятни зелени кътчета за отдих с пейки, веранди, осеяни с каскадни цветя, шадравани.
Баните и тоалетните са последен вик на модата. Навсякъде е чисто. Старите хора, оставени на лечение, спокойно посрещат гости и дългогодишни приятели.
За настанените в старческите домове е добре, но за обслужващия персонал е много трудно, натоварването е дори свръх физическите възможности.
"Минахме през този ад и сега работим при отделни баби в Италия", разказват и други жени, прогонени от безработицата у нас .
Тръгнали още преди години, когато Монтана бе залята от обяви за болногледачи в Германия.
Германците дават луди пари за болногледачи. Търсят се грижовни ръце, но малцина българи издържат на напрежението.
"Върнах се и останах един месец у дома да се възстановя и физически, и психически от крайното изтощение. Молех се на Бога да си намеря по-лека работа", разказва Ива. Сега е шивачка.
"Работих в немски старчески дом и стигнах до отчаяние и безумие. Ако изпълняваш безупречно задълженията си, това те смазва. От една страна, не можеш да оставиш болния да страда, от друга губиш силите си, себе си ...Издържах 20 дни. След това изпаднах в депресия и останах два месеца в уединение.
Изпитвах ужас, не можех да гледам хора", разказва 47-годишната Велислава Велкова от Монтана. Съпругът ѝ обаче е безработен и разчита тя да му праща всеки месец по 600 евро,за да преживява.
Редица старчески домове плащат, ако някой от служителите им доведе човек, готов да работи като гледач - само и само да има кой да се грижи за възрастните и болните. Може да се каже, че положението в този бранш е наистина драматично. И е така още от 90-те години.
Местата за болногледачи остават незаети поради тежкия труд, а текучеството не спира. Германия не е най-предпочитаната страна за квалифицираните гледачи от чужбина, смятат гурбетчии. Така например в скандинавските страни заплащането било по-добро, а и професията се радвала на по-голямо признание.
И в момента се предлагат ограничен брой места за медицински сестри в различни старчески домове в провинция Баден Вюртемберг - област Щутгарт и Хайделберг.
Минималната работна заплата в Германия е около 1900 евро, или по 8,50 евро на час, средната - по 19,65 евро на час. В Хамбург достига до 22,12 евро на час. Грижещите се за стари хора получават минималната работна заплата по 8,50 евро на час. Затова местните понякога недоволстват от отпусканите 1700 евро на бежанците, които нищо не работят.
Източник: 24 часа