Ето какво разказа Живко Йовев:"На 26 юни към 19 ч. вечерта 16-годишният ми син Жулиан е нападнат от седем души - роми от Самоков, под навес на фризьорски салон на ул. "Ив. Доспевски", където живеем, в непосредствена близост до ромския квартал срещу супера на река Боклуджа.
Синът ми е бил забелязан от бандата роми, че е със скъпи маратонки от 170 лв., и изпращайки приятелката си, на 200 м от вкъщи го пресрещат ромите. Те също били богато облечени и започват следния разговор:
"Абе, пич, много готино яке, много готина фланелка, анцуг, шапка". В отговор синът ми казал: "Ами слушам баща ми, купува ми. Трудолюбив съм, работя, честен съм, изкарвам си парите с честен труд и си позволявам този лукс".
Отговорът не ги задоволил и трима от тях тръгнали след него. Не знаем имената на нападателите, но ги познаваме по физиономии.
На 100 м го хващат за суичъра откъм гърба и започват да го налагат с юмруци и ритници. Благодарение на мен, като баща съм го тренирал на бойни изкуства за самоотбрана, и след нанесените светкавични удари от нападателите в гърба, главата, тила и странично над ухото успява да си освободи едната ръка.
Хваща единия от нападателите за крака, рита го в слабините, по този начин се справя и с другите двама и се отскубва. Вижда, че другите четирима тичат към тях с тояги, вериги нунджако и камъни. Чувал виковете на свидетели, които казали: "Защо се биете? Я, оставете момчето".
По най-бърз начин се сетил за уроците ми, избягал в друга посока, за да ги заблуди, по време на тичане е съблякъл скъпо яке за 130 лв., шапка - 70 лв., които са с фосфорна сигнализация, маратонки - 170 лв., хвърлил ги е в един двор, за да му загубят следите.
Прескочил е съседни огради на къщи и едва се е прибрал вкъщи. Обади ми се по телефона, силно притеснен от преживяното. Аз бях на работа и работех с режещи инструменти. В момента, в който чух за случилото се, изпуснах резачката и можех да се нараня от притеснение.
Вдигнах кръвното. Потече ми кръв от носа. Взех колелото и отидох да помогна на сина си. Видях го в окаяно състояние. Премазан, в голям стрес. След всичко това синът ми е с множество синини. Незабавно се обадих на тел. 112. Отговорено ми бе, че разговорът се записва, разказах подробно за инцидента.
Попитаха ме дали има сериозни последствия, има ли нужда от медицинска помощ. Бях объркан от инцидента. Отговорих: "Не, на този етап. Аз съм до него". Посъветваха ме да отида в РУ-Самоков.
Отивайки там, на място се наложи да чакам 15 мин, за да ми бъде обърнато внимание. Бях възмутен от дежурните служители и се извиках. Те скочиха и ми казаха: "Какво си се развикал, бе?! Да не си в гората." Разтревожено обясних за случилото се. Те отговориха:
"Еми напиши си една жалба и ела в понеделник, за да я пуснеш и да ти дадем входящ номер". Единствен, който ми обърна внимание, бе служителят Иван Трохаров, който ме успокои.
Даде съвет да прикача медицинско свидетелство към жалбата. На момента отидох до Спешна помощ да попитам как да процедирам. Обясниха ми, че случаят не е за тях, а за личния лекар.
За мой късмет многоуважаваният от мен личен лекар д-р Ивалина Трендафилова бе много учтива и ми помогна на момента с успокоителни медикаменти, защото бях много притеснен.
Тя каза, че в града няма съдебен медик, който да констатира състоянието на сина ми и ме изпрати при хирурга Сакалийски от МБАЛ-Самоков. Намерих го след 45 минути, обясних му, че е нужно медицинско, но той ме препрати отново в Спешна помощ. От Спешния център ми заявиха, че синът ми трябва да бъде в центъра, за да е прегледан.
Ядосах се. Загубих сили. Бях препращан като футболна топка от кабинет на кабинет и без внимание. Не исках повече да травмирам детето си в този ден. Помолих се на Бог да ме дари с търпение, за да не извърша необмислени действия. В понеделник входирах молба в полицията.
Не мога да спя по цели нощи. Впоследствие синът ми Жулиан е разпитан в районното управление пред полицаите, като е разпознал двама от нападателите. Не искам парично обезщетение, искам семейството ми да има спокойствие.
На следващия ден, прибирайки се от вилата, майка ми Лиляна Йовева, която е на 72 г., е пресрещната от мъж ром и попитана дали има пари, заплашвана е от него.
Преди седмица по същия начин е пребит приятел на сина ми. Животът ни е ад.
Напоследък назрява война между българи и българи, без значение от какъв етнос са. Къде са институциите? Добре е да има по-често патрули в нашия квартал. Чест и почитания към началника на самоковската полиция Иво Трайков и неговите служители.
Стараят се, но нека този случай да бъде последен и да не се допуска война между децата ни, без значение от етноса. Нека да се вземе справедливо решение по ежедневните проблеми с ромите, защото това е от голямо значение. Благодаря на работодателя ми Иван и Венцислав Гелови, на колегите ми, които проявиха разбиране в най-натоварените работни дни към проблемите ми и ме освободиха, за да ги реша".