©

За пръв път Еврокомисията предупреждава за обезпокоителен ръст на цените на имотите у нас. За зараждането на нов имотен балон неотдавна алармираха и наши експерти. По данни на Евростат през втората половина на 2016 г. цените на жилищата са скочили с 12%, а през първото и второто тримесечие на тази година - с по над 8%. Подобни двуцифрени ръстове бяха отчетени преди 10 години, след което се стигна до срива на имотния пазар от 2008 - 2009 г.

Засега не се сбъдва прогнозата на брокерите, че през тази година ще има успокояване на пазара. Най-отчетлива е тенденцията на нарастване на цените на жилищата в София, но имотите поскъпват също и в Пловдив, Бургас, Варна. В столицата средното ниво е около 1000 евро на квадратен метър, а в центъра и някои южни квартали цените достигат 1500 - 3000 евро. Дори и за нови проекти, които са на фаза изкоп, вече има оферти за 1000 - 1500 евро на квадратен метър в определени райони.

Подобни цени са изключително рискови, защото се прекрачва разумният срок за изплащане на инвестицията, казват финансисти. А информацията за голям брой сделки и в същото време голям брой празни жилища показва, че много имоти се купуват именно с инвестиционна цел - за отдаване под наем или последваща продажба. Причината за това поведение са рекордно ниските лихви по новоотпуснатите ипотечни кредити, които вече достигат средно 4.2 - 4.5%. В същото време заради почти нулевите лихви по депозитите и ускоряването на инфлацията е логично закупуването на жилище да се смята за защита на спестяванията. Наскоро агенции за недвижими имоти съобщиха например, че българите вече успешно конкурират руснаците по придобиване на ваканционни имоти, като най-търсени са жилища от 60 - 70 кв. м при цени от 600 - 700 евро на квадрат.

Експерти в бранша прогнозират цените на имотния пазар да достигнат равновесие до година-две.Това важи и за цените на офис площите, които в момента вървят нагоре заради огромното търсене от компаниите за изнесени бизнес услуги. Според строителни компании обаче вероятността при такива високи цени проекти на зелено да не могат да бъдат реализирани става все по-голяма. Това от своя страна поражда опасност от нов взрив на междуфирмена задлъжнялост.

Именно високата задлъжнялост на частния сектор е посочена като тревожен симптом и в доклада на Еврокомисията. Делът на необслужваните заеми на бизнеса остава значителен, смятат експертите на Брюксел.

България попадна в най-тежката група на негативната класация за икономически дисбаланси през 2015 г. заради кризата с КТБ. Страната ни ще остане под зорко наблюдение и през 2018 г., съобщи ЕК. Под "задълбочен преглед" остават и още 11 държави - Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Словения, Франция, Хърватия и Швеция. От мониторинг отпада Финландия.

Докладът припомня, че през февруари 2017 г. Еврокомисията е констатирала, че в България нормалното функциониране на икономиката е затруднено най-вече заради множество нерешени проблеми във финансовия сектор, високата междуфирмена задлъжнялост и проблемите на пазара на труда. Сега експертите смятат, че има подобрение при някои показатели, но финансовият сектор продължава да бъде проблемен и трябва да остане под наблюдение. Тревогите са около все още слабото му управление, качеството на активите и надзора.

В доклада се отчита подобрение на пазара на труда - заетостта расте, а безработицата намалява. Продължават обаче да не са решени структурни проблеми като високия процент дълготрайно безработни и несъответствието между търсенето и предлагането на работна ръка. Това е причина за недостатъчното развитие на човешкия капитал, което ще има сериозни последици върху заетостта. Младежката безработица пада с около 10%, но остава висок делът на младите хора, които нито учат, нито работят, нито си търсят работа - 15%. Брюксел посочва, че продължава да буди безпокойство и делът на хората в риск от бедност и социално изключване. Този проблем съществува в половината от наблюдаваните страни, но ситуацията е най-тревожна в България и Румъния, където 40% от населението е изправено пред такъв риск.

В същото време заплатите и разходите за труд растат изпреварващо спрямо динамиката на икономиката. Ръстът в доходите е главно заради липсата на работна ръка в определени сектори и заради плановете на правителството за увеличаване на минималната работна заплата през 2018 - 2020 г., се подчертава в доклада.