Така например нашите първолаци учат 398 астрономически часа годишно. Връстниците им в Хърватия пък се обучават 473 годишно, в Гърция - 578, а във Франция - 864. Най-много време за учене отделят първолаците в Румъния и Люксембург - съответно по 593 и 1008 часа за година. Тези данни показват, че учебната програма на българските ученици не е чак толкова натоварена в сравнение с връстниците им от другите европейски страни. Малкото часове, прекарани в учене, се отразяват съответно и на натовареността по различните предмети.
Българските и румънските първокласници четат и пишат най-малко в Европа, съответно по 127 и 119 часа. Във Франция учениците отделят тройно повече време за тези занимания - по 360 годишно.
Същото е положението и по математика. Българските първолаци броят и смятат 72 астрономически часа годишно. Сравнително повече време на математиката отделят в Гърция и Румъния, съответно по 105 и 119 часа. Първокласниците във Франция пък смятат двойно повече от българчетата.
Българските четвъртокласници също са първенци по най-малко учебно време. Хлапетата залягат над учебниците по 533 часа за година. Връстниците им в Гърция, Румъния и Франция учат с около 200 часа отгоре. Учениците в Люксембург залягат над тетрадките двойно повече от българчетата. В случая става дума за 1008 часа за година.
Наред с малкото часове, прекарвани в учене, международните изследвания показват, че нашите ученици се нареждат на последните места по грамотност в Европа.
В по-горните класове обаче разликата в учебното време на нашите и чуждите ученици започва да се стопява. Българските седмокласници учат по 839 часа за учебна година. Французите също прекарват по толкова време над учебниците, сочат данните от доклада на ЕС. В тази категория дори изпреварваме Унгария, където учениците в седми клас са 694 часа годишно над тетрадките в школото. Подобна е картината и при дванайсетокласниците. Нашите учат с 24 часа повече от унгарските.
Източник: в. "Монитор"