Той всъщност ръководи противораковите изследвания в медицинския институт на Америка. Д-р Димитров разработва антитела срещу рака. Докато в един момент не става ясно, че е изследванията му имат много общо с търсенето на антитела срещу вируса на СПИН.
"По принцип и в двата случая има много общи неща. Например възпалението. Вирусът на СПИН причинява хронично възпаление, нали. А също хроничното възпаление в рака е много основно, защото води до мултиплициране по-бързо на ракови клетки", каза проф. Димитър Димитров от Националния институт за рака в САЩ.
Една от големите идеи в неговите търсения е да създаде огромни, наречени библиотеки с антитела изолирани от Б-лимфоцити на човек. В случая, тази епруветка съдържа 100 милиарда различни антитела. И все ще се намери едно да проработи срещу даден вирус.
"Тази библиотека се инкубира с белтъци от вируса и тези антитела, които се свързват с тези белтъци - те се селектират с една технология - phage display, тя сякаш имитира селектирането на антитела от нашата имунна система, когато вирусът ни зарази", обясни проф. Димитров.
Срещу Хендра ние знаем този белтък, който е отговорен за навлизането на вируса в клетката и използвахме този белтък, за да селектираме антитела, които може да неутрализират този вирус. И използват неговите антителата срещу Хендра при поредната смъртоносна епидемия, без да са минали нужните клинични изпитания. Никой не се разболява, въпреки рисковите си контакти. Подобна е историята и с вируса на острия респираторен синдром. По плашещ, защото се разпространява по въздушно капков път. Което поставя пред учените много остро въпроса за колко време могат да реагират срещу нов вирус.
"Както случая с MERS CoV - той е абсолютно нов", уточни проф. Димитров.
Най-трудно е да се открие точния животински модел, производството също отнема време. Но в случай на голяма опасност, останалите клинични етапи може спокойно да се прескочат. Все пак антителата са човешки и в повечето случаи не вредят. И най-смъртоносната епидемия вече не изглежда толкова страшна.