© 24 часа

Вадим Долминдис, управител на фирмата за недвижими имоти Greece Invest, коментира, че българските му клиенти предпочитали вили в предградията на Атина, на полуостров Халкидики и на остров Крит.

Причината за активизирането на имотния пазар в южната ни съседка бил резкият спад на цените на къщите в Гърция заради икономическата криза.

Луксозните вили са се обезценили с 50%, а тези от среден клас - с 30 на сто. На места имало и по-голям спад като вила, която е струвала над 1 млн. евро, сега можела да се намери и за 200 000 евро. Според български брокерски агенции това е и цената, която нашенци най-често са готови да дадат. През тази година обаче имало запитвания и за вили с цена над 1 млн. евро,какъвто интерес преди не е имало.

Вниманието на българските купувачи било насочено към ваканционни имоти, бюджетите им били по-големи в сравнение с миналата година. Най-голямо търсене имало за къщи в района на Кавала и Халкидики заради близостта с България. Засега нямало запитвания за имоти в Санторини или Родос.

Клиентите с най-малки бюджети освен край Кавали търсели имоти и на остров Тасос, Ксанти и Александруполис. Тези с повече пари се насочвали към Халкидики.

Най-често за продажба се предлагат двуетажни къщи, тъй като в Гърция високото строителство по курортите и островите не е разрешено.

Характерно е, че в цената не се включват общите части, така че цените са за реалната площ. Те имат доста широк диапазон.

Апартамент може да се купи и за 30 000-40 000 евро. Жилище с една спалня в добър район може да се вземе за 50 000-60 000. За двуетажни къщи вече имало оферти за 120 000 евро, а ако имотът е със собствен двор, цената се качвала до 150 000 евро.

Почти всички сделки били сключвани за имоти в Северна Гърция, като най-често цената била между 50 000 и 100 000 евро. Брокерите твърдят, че покупките били основно за използване на имотите за почивка, а не с инвестиционна цел.

При покупката на имот в Гърция има и допълнителни разходи освен договорената цена. Трябва да се приготвят 0,5% от цената за хонорара на адвокат при оформянето и изповядването на сделката.

Има и 2% нотариална такса, която включва и вписването в имотния регистър. Брокерите обикновено вземат 2% комисионна. Плаща се и 3% данък за прехвърлянето на имота и още 3% общински данък. Годишният данък се изчислява като твърда сума на квадратен метър плюс коефициенти за възрастта на сградата, за изглед, за етаж и т.н.

Интересът и на други чужденци към покупката на имот в Гърция също се е увеличил. Според гръцки и руски агенции от началото на годината броят на руснаците, които искат да купят жилище у съседите, се е увеличил двойно. Влияние оказали обезценяването на рублата и желанието да потърсят добра инвестиция за парите си. През миналата година запитванията за луксозни имоти бяха по 5 на месец, през тази се увеличи на 8, твърди Вадим Долминдис.

Руснаците предпочитали вили с изглед към морето и застроена площ поне 500 кв. м.

Най-скъпият имот на пазара, който попада в тази категория, в момента се предлагал за 2 млн. евро, което е наполовина по-евтино в сревнение с 2008 г. Според "Билд" голям брой сделки имало за вили на о. Крит с площ около 670 кв. м, с поне четири спални, пет бани и камина. Агенции предлагали и пакетни сделки. Две вили на остров Корфу от по 500 кв. м площ с частен плаж, морски изглед, големи тераси, градина и собствено яхтено пристанище можели да се купят общо за 4,5 милиона евро, което било с 1,5 млн. под пазарната цена, ако се вземат поотделно.

Интересът и към имоти на островите Миконос и Санторини от страна на купувачи от Европа и Азия, дори и от Близкия изток също се е засилил. Там цените за тристайна вила с басейн и морски изглед били поне 500 000 евро.

Въпреки кризата в Гърция не се очаквал значим спад в цените на имотите, нито щяло да има по-голямо предлагане, твърдят брокери. Можело да се очаква продавачите да станат по-гъвкави при преговорите и да се договарят по-големи отстъпки.

Цените през последното тримесечие на миналата година на апартаментите в Атина са паднали с 6,65% на годишна база, сочат данни на Централната банка на Гърция. В Солун са поевтинели с близо 6,9%, а в останалите градове на страната средният спад на цените на жилищата е 5,86%.

Гърция се опитва да съживи пазара на имоти и правителството прие схема, при която се издава разрешително за пребиваване на инвеститори в имоти за суми над 250 000 евро, които идват от държави извън ЕС. Схемата се предвижда да действа в продължение на пет години, като може да бъде удължена.

За края на тази година бе отложено и въвеждането на данъка върху печалбата от продажбата на имоти в страната.

Пазарът в Гърция отбеляза истински бум след олимпиадата през 2004 г. Тогава годишно цените на имотите се покачваха с 30-40%. С началото на кризата през 2008 г. обаче започна срив. Така през 2012 и 2013 г. цените падаха с близо 15% годишно.

Кредитирането също се свива. През миналата година са отпуснати ипотечни заеми за 1,4 млрд. евро. За сравнение през 2006 г. размерът им е бил над 15 млрд. евро. Към края на 2014 г. неизплатените жилищни кредити в страната достигат почти 40 на сто от БВП.

Евростат: Цените падат най-много в Латвия и Италия
Най-голямо е поевтиняването на имотите в Латвия и Италия, показват последните данни за цените на жилищата на европейската статистическа служба Евростат. В прибалтийската държава имотите са по-евтини с 5,8%, а в Италия - с 3,3 на сто. Сравнението на цените е за първото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на миналата година.

Единствената страна в ЕС, за която Евростат няма налични данни, е Гърция. Вероятно това е заради разнопосочната информация, която идва от съседите - от голям срив на цените до дори леко поскъпване. Евростат не публикува данни и за Полша, но там причината е, че информацията е конфиденциална.

Иначе за България е отчетено поскъпване на имотите с 2,2% на годишна база и с 0,5 на сто през първото тримесечие на 2015 г. спрямо предходното. Почти същите са данните и за средното движение на цените на жилищата в целия Европейски съюз.

С най-голямо поскъпване на имотите могат да се похвалят в Ирландия - 16,8 процента за година. В Швеция увеличението е с 11,6%, а в Унгария - с 9,7 на сто.

В последните месеци нагоре са тръгнали цените и при северните ни съседи от Румъния. Там за първото тримесечие спрямо четвъртото на миналата година поскъпването е с 4,1 процента, или най-голямото в целия ЕС. Тенденция за поевтиняване пък има в Белгия, Кипър и Хърватия. Там цените на тримесечна база са паднали между 2,8 и 3,5 на сто.