Това показва нов доклад за начина, по който държавите-членки третират отпадъците си. Той демонстрира големи различия между отделните страни. 27-те държави от ЕС са оценени според 18 критерия чрез зелени, оранжеви и червени знамена в области като общ процент на рециклирания боклук, разходи за сметища и нарушения на европейските директиви.
Резултатите са част от проучване, което ще помогне на държавите-членки да подобрят третирането на отпадъците. На челните места в класацията са Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия и Швеция, като нито една от тези страни няма повече от 2 червени флага.
"Картината, която се очертава от това изследване, потвърждава моите силни опасения. Много държави-членки все още складират в сметища огромна част от общинския боклук, най-лошият вариант за управление на боклука, въпреки по-добрите алтернативи и предоставените структурни фондове за финансиране на по-добрите опции. Ценни ресурси се заравят, потенциални ползи за икономиката се губят, не се създават работни места в сектора на управлението на боклука и човешкото здраве и околната среда страдат. Трудно е да защитаваш подобно поведение при настоящите икономически условия", заяви еврокомисарят по околната среда Янез Поточник.
Държавите-членки с най-големи пропуски в прилагането на директивите са България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Тяхното изоставане от другите страни се дължи на лоша или несъществуваща политика за превенция на отпадъците, липса на инициативи за отклоняване на отпадъците от сметищата и неадекватна инфраструктура за третиране на боклука. Силната зависимост от сметищата означава, че по-добрите варианти за третиране на боклука като преработка и рециклиране не се използват достатъчно.
За разлика от тях Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия и Швеция имат обхватни системи за събиране на боклука, а под 5% от отпадъците се складират в сметища. Те имат добре развити системи за рециклиране, достатъчен капацитет за третиране и показват добри резултати по отношение на биоразградимите отпадъци. Обикновено те съчетават правни, административни и икономически инструменти за постигане на добър ефект при третирането на отпадъците.
Източник: БГНЕС