Продължаващият процес на остаряване на населението се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 г. и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години, което е пряка последица от етапа на демографския преход, в който се намира България.
Това гласи проектът на актуализирана Националната стратегия за демографско развитие на населението 2012-2030 г.
Остаряването се изразява и в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 1995 г. този показател е бил 38,9 г., а през 2010 г. достига 41,9 години.
Според прогнози на Националния статистически институт, към 2050 г. делът на възрастните хора в България ще нарасне до над 30%, което ще доведе до изключително тежки последици върху много публични сфери и натиск върху публичните финанси.
Остаряването на населението се отразява тежко върху функционирането на всички социални системи, но най-сериозно е то върху възпроизводството на работната сила и пазара на труда. Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%,
В момента у нас на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 години) се падат 47 лица в извън трудоспособна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 41%, в сравнение със селата - 63,1 на сто.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.).
За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 91, през 2009 г. - от 82, а през 2010 - от 74 души. По данни от Преброяването на населението през 2011 г. това съотношение е 70, което показва, че в страната вече е настъпила стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.
Основната стратегическа цел е забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.
Източник: в. "Стандарт"