България според Forbes: Корупция, слаб съд и енергийна зависимост от Русия

Изданието Forbes класира страната на 46 позиция в класацията си най-добрите държави за правене на бизнес. В профила на България четем и резюме за впечатленията на реномираното икономическо издание.

Ето как ни описват:

България е бивша комунистическа страна, която влезе в ЕС през 2007 г., има отворена икономика, която в исторически план демонстрира силен растеж, но нейният доход на глава от населението остава най-нисък сред членовете на ЕС.

През 90-те години правителството предприе значителни структурни икономически реформи за промяна на икономиката от централизирана, планова икономика в по-либерална пазарна икономика. Реформите включват приватизация на държавните предприятия, либерализация на търговията и укрепване на данъчната система - промени, които първоначално предизвикаха някои икономически трудности, но по-късно помогнаха за привличане на инвестиции, стимулиране на растежа и постепенно подобряване на условията на живот.

От 2000 г. до 2008 г. България поддържа стабилен среден годишен ръст на реалния БВП над 6%, последван от дълбока рецесия през 2009 г., тъй като финансовата криза доведе до свиване на вътрешното търсене, износа, притока на капитали и промишленото производство.

Растежът на реалния БВП остава бавен - под 2% годишно - до 2015 г., когато търсенето от страна на ЕС на българския износ, плюс приток на средства от ЕС за развитие, увеличи ръста до повече от 3%. През последните години силното вътрешно търсене, съчетано с ниските международни цени на енергията, допринесе за икономическия растеж на България с близо 4% и допринесе за облекчаване на инфлацията. Благоразумното публично финансово управление на България допринесе за бюджетните излишъци както през 2016 г., така и през 2017 година.

България е силно зависима от енергийния внос от Русия, потенциална уязвимост. И е участник в подкрепяните от ЕС усилия за разнообразяване на регионалните доставки на природен газ. В края на 2016 г. българското правителство предостави финансиране на Националната електрическа компания в България за покриване на компенсацията от 695 млн. долара, дължима на руския производител на ядрено оборудване Atomstroyexport по проекта за атомна електроцентрала Белене, който българското правителство прекрати през 2012 г. От началото на 2018 г. , правителството разглежда възможността за възобновяване на проекта Белене.

Пазарът на природен газ, доминиран от държавния Булгаргаз, също е почти изцяло насочен към Русия. Инфраструктурни проекти, като интерконектора Гърция-България и интерконектора България-Сърбия, които биха позволили на България да има достъп до неруски газ, или са в застой, или отбелязат ограничен напредък.

През 2016 г. българското правителство създаде Държавната агенция за електронно правителство. Тази нова агенция отговаря за електронното управление, координирането на националните политики с ЕС и укрепването на киберсигурността. Въпреки благоприятния инвестиционен режим, включително ниските, плоски корпоративни данъци, остават значителни предизвикателства.

Корупцията в публичната администрация, слабата съдебна система, ниската производителност, липсата на прозрачност в обществените поръчки и наличието на организирана престъпност продължават да пречат на инвестиционния климат и икономическите перспективи на страната.