България в ЕС - 17 години по-късно: Какво се промени за това време и кои са пропуските?

За породена година в УНСС ще се проведе научната конференция "Членството на България в Европейския съюз: 17 години по-късно“ под патронажа на ректора на университета. Това е научен форум от най-високо равнище и в него участват представители на министерства, на неправителствения сектор, компании, които имат бизнес с Европейския съюз. Успоредно с това събитие се провежда и студентско състезание на същата тема, организирано съвместно със Студентския съвет на УНСС. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ доц. д-р Светла Бонева – декан на Факултет "Международна икономика и политика“.

В последните години Европейският съюз промени много своите политики в световен мащаб, като има лидираща роля в прилагането на зелените политики, енергийната трансформация, декарбонизацията на икономиката. Европейския съюз се опитва да постигне едно балансирано регионално развитие, както и да се утвърди в областта на дигитализацията и електронното управление. Всички тези политики влияят пряко върху развитието на всяка една от страните членки в Общността, обясни още Светла Бонева.               

По думите й в последните 17 години неминуемо са се променили много неща и в България, като едно от най-съществените промени е самочувствието на българина. Според нея българите все повече имат самочувствие на граждани на Европейския съюз, което е съвсем естествено и логично. Членството на България в Европейския съюз безспорно осигурява стабилност и сигурност в международен план, и може би най-важното е това, че България участва в обсъжданията и формулирането на всички решения на ниво Европейски съюз.  

"Промениха се много неща по отношение на икономическото развитие в България. Безспорно се подобри бизнес климатът, европеизира се българската икономика. Все още има предизвикателства за подобряване на условията за бизнес инвестиции, но като цяло бизнес климатът днес е много по-добър от този преди 17 години. Инфраструктурата, "Метрополитена" в София, еврофондовете, с които се осигурява достъп до финансиране на компаниите. Извършиха се и много социални промени, промени, свързани с миграцията, трудовата мобилност, образованието и т.н.“

Светла Бонева посочи също, че България има и много пропуски, които все още не са наваксани, като непълната съдебна реформа, липса на значителен напредък в областта на правосъдието, като според нея проблемът е освен в липсата на реформи, но и в ниското доверие в правосъдната система от страна на гражданите. "Вторият проблем е икономически – забавеното присъединяване към Еврозоната, което е обусловено политическата ситуация в страната,“ посочи тя.