За да бъде постигната тази цел, те внесоха законодателни изменения в т. нар. регламент Дъблин, според който държавата на първо влизане е отговорна за разглеждането на молбите за убежище.

По-конкретно Мария Габриел и Емил Радев настояват да бъде отменена отговорността на държавата на първо влизане при разглеждане на молбата на убежище, за да се премахне тежестта върху България да приема и обработва молбите на хилядите, влизащи нередовно през границата с Турция.

Според евродепутатите отговорността трябва да бъде поета от държавите на първо подаване на молбата, независимо дали са държави на първо влизане или не. Това включва и премахване на възможността за връщане на мигранти обратно в България, каквото е сегашното законодателство, т.е. ако даден кандидат за убежище подаде молба в Швеция например, той няма да може да бъде върнат само и единствено защото е стигнал до скандинавската страна през нашата територия. 

Както и не трябва да бъде върнат обратно, ако е подал молбата си в България, но после е решил да отиде в друга европейска страна. Затова евродепутатите настояват, ако кандидат за убежище напусне територията на дадена държава-членка за повече от три месеца, особено когато това е вследствие на решение за отказ за предоставена закрила или на решение за неговото връщане, то тази държава да престане да бъде отговорна за него. 

По този начин Мария Габриел и Емил Радев искат да гарантират, че държави-членки като България няма да поемат постоянна отговорност за дадено лице заради неговите действия и решения.

Измененията на евродепутатите идват в момента, когато Европейският съюз предприема една от най-мащабните реформи на законодателството за убежище, за да може то да отговаря на новите предизвикателства, свързани с безпрецедентната миграционна и бежанска криза в Европа.

Три години след началото на кризата Европейската комисия излезе с предложения, които обаче запазват правилото за отговорност на първата държавата за влизане спрямо кандидатите за убежище и дори превръщат в задължение връщането на мигранти, отишли в други държави, обратно в държавата на първо влизане. 

Освен това, ЕК предлага създаване на коригиращ механизъм за преразпределение на кандидати за закрила при достигнати 150% от референтната стойност мигранти за всяка държава-членка, като тази стойност трябва да бъде изчислена въз основа на БВП и големина на населението на всяка една държава-членка. 

Не на последно място, ЕК предоставя възможност за отказ за участие в коригиращия механизъм, но при заплащане на глоба от 250 000 евро за човек, който принципно би бил приет в отказващата държава-членка.

Според Мария Габриел и Емил Радев предложеният механизъм за преразпределение също трябва да бъде преосмислен. Българските представители смятат, че критериите за изчисление на референтната стойност трябва да са повече: растеж на БВП, за да се види доколко се подобрява икономическото благосъстояние на държавата; ниво на безработицата, защото е нечестно държавите с високи нива на безработица да бъдат карани да приемат кандидати за убежище, когато не могат да осигурят работни места за своите собствени граждани; брой на активното население, което реално работи, плаща данъци и съответно предоставя финансовата помощ за кандидатите за убежище. 

Държави със застаряващо население като България имат по-силен натиск върху държавния бюджет и трудно имат възможност да предоставят финансова и друга подкрепа за кандидатите за убежище.

Друг проблемен аспект на системата за преразпределение според Мария Габриел и Емил Радев е, че чак при достигнати 150% от референтната стойност за броя кандидати за убежище ще започване процедурата по преместване към друга държава-членка. 

Но при 150% това означава вече пренаселеност на центровете за настаняване, проблеми с обработките на молбите, недостиг на лекари и друг персонал, отговорен за кандидатите за убежище, т.е. кризисна ситуация. Отново, както е и сега, държавите по външните граници на ЕС като България ще бъдат подложени на изключителен миграционен натиск преди да бъде проявена европейска солидарност. Затова българските евродепутати настояват механизмът за преразпределение да бъде активиран при достигнати 75% от референтната стойност за брой кандидати за убежище, което ще даде време и възможност на съответните служби да организират прехвърлянето на кандидатите в други държави-членки, преди да бъде достигната кризисна ситуация.

Не на последно място, Мария Габриел и Емил Радев считат предложената глоба от 250 000 евро на човек за ненужно наказване на най-бедните европейски страни и нарушение на държавния суверенитет. Затова евродепутатите предлагат глобата да бъде премахната, като в същото време трябва да бъде препотвърдено правото на държавите-членки да отказват да приемат кандидати за убежище, особено при непосредствена заплаха за националната сигурност.

Мария Габриел и Емил Радев настояват реформата на европейското законодателство за убежище да оказва подкрепа на държавите-членки по външните граници на съюза като България, които са на първата линия на съседните конфликти и миграционни потоци. Това може да бъде постигнато единствено чрез истинско европейско сътрудничество и проява на истинска солидарност спрямо тях.