Липсата на кадри през последните години е характерна за повечето отрасли в България. Но почти никъде този проблем не стои с такава острота, както в строителството. Гледката на големи строителни обекти, на които работят неколцина човека не бива да ни учудва - строителите в България са кът. По данни на Камарата на строителите в България през 2019 г. в отрасъла са били заети общо 131 500 души. Но в последната година на строителния бум – 2007-а, те са били 232 000, т.е. почти два пъти повече. Между 2007 и 2019 г. около 100 хиляди човека, работещи преди това в строителството, са отишли някъде другаде и връщането им обратно в момента е една от главните грижи на предприемачите, с която те не успяват да се справят особено добре.
Едно от основните предизвикателства пред бранша е намирането на достатъчно квалифицирани кадри както за управленски позиции, така и като работници, машинисти, шофьори. Защото, както казват строителните предприемачи – не можеш да сложиш неграмотен човек да управлява машина, която струва стотици хиляди и дори милиони левове. Какво обаче правят в бранша, за да решават проблема? Заплащането на труда е единият начин за привличане на работна ръка, но точно в това отношение нещата не са се подобрили съществено, а дори са се влошили. По данни на НСИ през 2019 г. средната заплата в строителния сектор е била 990 лв. и с това този бранш е на предпоследно място преди хотелиерството 10 години по-рано средното заплащане в строителството е било 460 лв. месечно, но тогава това е поставяло бранша не в края на таблицата по заплати, а някъде по средата.
Самият шеф на браншовата камара Илиян Терзиев призна, че със средната си почасова ставка от 3,16 евро българските строители са на последно място в ЕС и това кара в последните години квалифицираните работници да си търсят препитанието в чужбина. Докато нашите предприемачи се принуждават да внасят работници от Молдова, Украйна и Македония. Увеличение на заплащането обаче, е лесно да се препоръча, но е трудно да се изпълни. Камарата например от години иска от Закона за обществените поръчки да отпадне критерият "най-ниска цена" и да се въведе ценообразуване, което да зависи от актуалната стойност на строителните материали и разходите за труд. Защото често обществените поръчки са за обекти, които се строят в продължение на поне 3-4 години, а през това време цените се движат, обикновено нагоре. Най-ниската цена, естествено, не дава възможност на предприемачите да увеличават заплатите, както на тях им се иска. Досега никой от управляващите не е откликнал на това искане, даже напротив. В регистъра за обществените поръчки продължава да е пълно с поръчки за строителство, в които водещият критерий за избор на оферта е предлаганата цена.
Изключение правят няколко големи инфраструктурни проекта, финансирани с европейски средства, които се възлагат "на инженеринг". Това означава, че избраната фирма трябва сама да си проектира и построи съоръжението, като в този случай тя няма право да иска увеличение на цената в процеса на изграждането. Или поне в договора има строго определени параметри, в които цената може да се предоговаря.
За съжаление на строителните работници, освен заплатите има още едно обстоятелство, което прави нещата да не изглеждат никак розови. Много малко фирми могат да си позволят да наемат работници на постоянни договори, защото никога не са сигурни, че ще имат достатъчно обекти.
"Това важи повече за фирмите, които работят по обществени поръчки. Те никога не са сигурни дали ще спечелят един обект, или не, поради което не могат да гарантират постоянна заетост на екипите си. Затова се принуждават да наемат подизпълнители, което им създава допълнително други трудности", каза шефът на регионалната камара на строителите в Пазарджик инж. Иван Делчев.
Най-лошото в бранша обаче е, че и учениците, които искат да се посветят на тази професия, стават все по-малко. На събирането на регионалната строителна камара в Пазарджик преди два месеца присъства и директорката на местната Професионална гимназия за строителство и архитектура инж. Петя Иванова. Тя разказа, че през последните години тя и колегите ѝ са принудени да обикалят домовете на хората, за да търсят контакт с родителите, които да се съгласят да пратят децата си в гимназията. "Когато станах директор през 2000 г. - това беше малко преди строителния бум, един випуск при нас беше от 800 ученици и за 1 място се състезаваха по 200 деца. Това ни позволи да оборудваме прекрасни лаборатории и кабинети, но сега децата ги няма. Тази година например при нас ще имаме едва две паралелки с общо 39 абитуриенти", каза тя.
Дуалното обучение, при което фирми подпомагат с оборудване специализираните училища и приемат на стаж учениците, е един от начините различни браншове да си създадат сами кадри. Това са отнася и за строителството. Във въпросната пазарджишка гимназия обаче първият опит за дуално обучение е от миналата година и в паралелката са се записали едва 19 ученици.
В строителния бранш класовете, в които има дуално обучение в цялата страна, се броят на пръсти. Освен в пазарджишката гимназия две паралелки - по строителство и архитектура и по вътрешни облицовки, са сформирани във врачанската Професионална гимназия "Димитраки Хаджитошин". По две такива паралелки има и в Стара Загора, Велико Търново и София и една - в Плевен, допълват още колегите от "
24 часа".