Българското планинско село на 10 минути от Черно море, което е било и турско, и гръцко

Село Кости се намира на около 55 км юг-югоизточно от центъра на Бургас, около 13 км югозападно от общинския център Царево и около 23 км изток-североизточно от град Малко Търново. Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна, в ограничаващата рида от юг долина на река Велека, край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е около 27 метра, а преобладаващият наклон на терена е на юг.

Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).

Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.

Село Кости е в обхвата на Природен парк "Странджа“. През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василико и за Ахтопол.

Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., намалява до 700 към 1985 г. и 187 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към "българска“ етническа група, за 9 – към "ромска“ и за 6 – "не отговорили“.

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като "гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други.

Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.

В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност. През 2004 г. е закрито основното училище "Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с "подвижна керемида“.

Костѝ е едно от странджанските села, прочути със своите нестинари. Тук и днес могат да се видят зрелищните и загадъчни древни обреди – ритуалните "игри върху огън“, които са запазени единствено в този край на Странджа. Странните танци се извършват ежегодно от незапомнени времена от т. нар. нестинари.

В началото на XIX в. в селото все още има жители, които да се самоопределят като българи, за разлика от края на същия век, когато цялото село се счита за гръцко.