От тази седмица финансовото министерство започва експертни срещи със синдикатите и работодателските организации по параметрите за проекта на държавния бюджет за догодина.
Освен с работодателите и синдикатите предстои финансовото министерство да обсъди и с политическите сили какви мерки да бъдат заложени в бюджета относно приходите и разходите.
Засега от Министерство на финансите не са посочили какъв ще е заложеният размер в бюджета за следващата година.
Запазва се обаче тенденцията от последните години разходите да изпреварват приходите, очакваният бюджетен дефицит за догодина е до 3%. Това е един от ключовите критерии за влизане в еврозоната.
Финансови анализатори и бизнесът обаче смятат, че сметката е нереалистична, а дефицитът ще надхвърли в пъти очаквания.
Миналата седмица от финансовото ведомство обявиха, че е разработен цялостен пакет от мерки, като водещи са тези за икономическото и социално развитие.
"България ще представи бюджет за 2025 година в рамките на заложените параметри в закона за публичните финанси, което е дефицит до 3%", каза
Людмила Петкова, служебен министър на финансите.
Бизнесът и експертите обаче смятат, че сметката ще друга.
"Ако просто наложим това, което излезе в пресконференцията като промени в разходната и приходната част - дефицитът ще е по-скоро в порядъка на 8%, а не на 3", смята Адриан Николов – икономист, ИПИ.
Да не се реже от капиталовите разходи, тъй като това влияе на икономически растеж призовава още бизнесът.
"Виждаме, че когато го правим - инфраструктурата боксува, магистрала "Хемус" стана на 50 години и си остава на половина, инвеститорите започват да си тръгват от страната", заяви Щерьо Ножаров - икономически съветник в БСК, в ефира на bTV.
Въпреки че приходната част върви с нормални темпове, проблем ще дойде от разходите, прогнозират специалисти. Като най-много тежат парите за персонал, пенсии, социални и здравни плащания.
"Проблемите са в разходната част - за заплати, за персонал в обществения сектор, издръжки на ведомствата, недостигащи финанси са 7 милиарда", каза Ножаров.
А за да се спре ръстът на разходите, е нужно и стабилно правителство, казват още експерти.
"В момента сме в ситуация, че всеки, който може да поиска нещо - го иска общо взето и това до голяма степен е плод на много несигурната парламентарна ситуация. Може да дадем няколко такива примера - много бързото обвързване на бюджета за висше образование с почти 1% от БВП на страната. Друга такава промяна беше острият ръст на заплатите на военнослужещите, някакви такива реформи, които се възприемат като много силни на момента, много лесно минават през парламента, но в момента, в който дойде време да плащаме - сметката се оказва, че няма как да имаме балансиран бюджет", обясни Адриан Николов.
Сред притесненията са и че липсата на фискална дисциплина ще ни отдалечи от Еврозоната.
"На първо място нашите политици трябва да си припомнят, че България е държава във валутен борд, не може в паричната система да си във валутен борд, а бюджетът да е разхитителен. С такъв бюджет не можем да влезем в еврозоната", каза още Ножаров.
Пректобюджетът трябва да бъде внесен в парламента до края на октомври.