Цар Борис III кръщаван и погребван по два пъти

80 години от смъртта на последния реално управлявал български монарх цар Борис III се навършиха на 28 август. Оценките за неговото царуване продължават да вълнуват съвременниците и да предизвикват бурни дискусии в социалните мрежи. Дистанцията на времето обаче дава възможност за все по-спокойна и обективна оценка на неговата държавническа дейност.

Съгласно конституцията той трябва да бъде кръстен в православие. Но майката на княз Фердинанд - Клементина Орлеанска, и съпругата му Мария-Луиза са ревностни католички и се налагат над княза. След падането на Стамболов Фердинанд желае да възстанови отношенията си с Русия. Едно от условията на Петербург е българският престолонаследник да премине в православната вяра. Това става през 1896 г., като кръстник е император Николай Втори въпреки заплахите на папа Лъв XIII, че ще отлъчи княз Фердинанд от католическата църква.

На 3 октомври 1918 г. Борис е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща му. Царуването му е белязано с несигурност в първите години. Той е принуден да се съобразява с правителството на Александър Стамболийски, а после и с превратаджиите от 9 юни 1923 г., които го заплашват с абдикация, ако не санкционира извършеното. Той е мишена на анархистите, които на 14 април 1925 г. извършват атентат в Арабаконашкия проход срещу него. Цар Борис успява да се спаси и дори прогонва нападателите с револвера си, но загиват пътуващият с него в колата ентомолог проф. Делчо Илчев и главният ловджия на двореца Петър Котев.

Дълго време официалната идеология налагаше понятието монархо-фашизъм, визирайки именно цар Борис. Фактите говорят нещо съвсем друго. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана от парламента с мажоритарно избирани депутати, част от които са в легална опозиция на правителството. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България, преди това да стане във Франция и Италия. А през 1937 г. по повод раждането на престолонаследника Симеон е дадена амнистия, която обхваща и политическите затворници. И дори двойкаджиите в училищата преминават в горния клас. Защото със специален указ всички бележки са повишени с една единица.

След началото на Втората световна война Борис III прави всичко възможно, за да опази страната от световния конфликт, и обявява неутралитет. С помощта на Берлин и Москва София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа през 1940 г. Но в крайна сметка царят е принуден да се съгласи България да се присъедини към Тристранния пакт. През април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до 1944 г. Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието. Затова цар Борис III е наречен Цар Обединител. Но макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения с СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци, което изтръгва след тежки разговори с Хитлер.

Дълго време се отричаше или се омаловажаваше и ролята на цар Борис за спасяването на българските евреи. В самия Израел обаче не смятат така. "Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи“. Тези думи са произнесени още през 1961 година от главния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса срещу Адолф Айхман, един от главните организатори на холокоста. По време на процеса е събран огромен доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в спасяването на българските евреи. На 18 май 1994 година еврейските организации в САЩ посмъртно удостояват Борис Трети с наградата "Морален държавник".

Цар Борис III умира неочаквано на 28 август 1943 г. Веднага тръгват слухове, че царят е отровен по нареждане на Хитлер заради отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Берлин веднага излиза с версията, че това е дело на англичаните, а за изпълнител набеждават балдъзата на царя, италианската принцеса Мафалда. Симеон Сакскобургготски не отрича никакви версии, но предпочита да възприема официалното заключение за естествена смърт. Сестра му Мария Луиза обаче нееднократно е изказвала своята убеденост, че баща й е отровен "от Изток“.

Погребват царя в Рилския манастир. През 1946 г. по нареждане на Георги Димитров е препогребан в двора на резиденция "Врана“. През 1949 г. гробът му е разкопан и тленните му останки са изгубени, с изключение на сърцето, припомня "Телеграф".

Политическият ни фолклор прелива от фрази, изречени от цар Борис. Много от тях са плод на народната фантазия. Но и много са документирани черно на бяло, защото са изказани по време на официални срещи.

Винаги с Германия, никога срещу Русия. (Отговор на въпроса на външния министър на райха Фон Рибентроп при срещата му с него в Берлин през лятото на 1942 г. какъв е девизът на външната му политика.)

По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки. (При среща със селяни в Софийско, 1942 г.)

Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил. (В интервюто му като личност на месеца за сп. "Тайм“, 20 януари 1941 г.)

Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан. (След присъединяването на България към Тристранния пакт)

Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик.