- Установяват се "трайни" връзки в Пътна полиция, включително с операторите, приемащи съобщенията.
- Атакуват се и оператори от спешните телефони.
- Зарибяват се медицински и секретарски персонал в болниците.
- Създават официални контакти с погребалните агенции. Номерът е да се направи бърз контакт с близките на загиналия или пострадалия и със самия пострадал, ако е в състояние да контактува.
Трайно зарибените служители звънят в съответната адвокатска кантора, съобщават за произшествието и дават данни за близките на пострадалите или за самите пострадали, ако са живи. А няма забрана нито за болничния персонал, нито за погребалните агенции, нито за други видове работещи да съобщават за катастрофи на адвокатски кантори. Само по себе си в адвокатската помощ няма нищо лошо.
Застрахователните дружества хич не са щастливи от това, че губят все по-голям процент от делата и че обезщетенията нараснаха до суми 200-250 хил. лв., като има и случаи, при които обезщетенията са и по-големи в зависимост от пострадалия. Естествено, че когато адвокатът на пострадалия взема 30-40% от обезщетението, той има икономическия ресурс и личния интерес да спечели делото. За да накарат клиентите им да се съгласят на този процент, адвокатските кантори поемат разноските по водене на делата. Справедливо е пострадалите от катастрофи да получават дължащото им се обезщетение.
Но постоянните относително високи приходи на канторите им позволяват да изградят сериозна система на контакти с вещи лица, разследващи катастрофи полицаи и редица други по веригата. А това често пъти води до изкривяване на реалното установяване на истината Най-неприятното при изкривяването на истината за вината при катастрофите обаче не е по-високото обезщетение, а това, че често участници в катастрофата биват обявени за виновни, без да имат вина. За съжаление, така често се стига до престой в затвора на невинни хора.
Ако застрахователните компании искат да променят ситуацията желателно е те също да започнат да се обръщат към адвокатски кантори при воденето на тези дела и да им създадат съответния икономически стимул. Втората мярка е да създадат екипи за бързо реагиране, които да отиват колкото се може по-бързо на мястото на катастрофата. Някои дружества вече имат такива екипи. Същите препоръки важат и за големите автомобилни компании. Защото повечето доказателства и свидетели се намират непосредствено след катастрофата. Застрахователите би следвало да поставят и въпроса за създаването на система за контрол върху изтичането на информация от полицията и при телефонните оператори.
По какво се различава ситуацията в България например в сравнение със САЩ? В САЩ този род адвокати и адвокатски фирми се рекламират усилено и близките на всеки пострадал лесно могат да установят контакт с утвърден адвокат или кантора. В България официална реклама на адвокати е забранена и поради това привличането на клиенти става основно чрез работа със съответните зарибени хора в различните звена на държавата, свързани с автомобилните катастрофи.
Другата разлика е, че в цивилизованите държави не е лесно да привлечеш полицаи да ти съобщават за катастрофи. И в САЩ специализираните кантори си създават трайни отношения с болничен персонал, телефонни оператори, погребални агенции и вещи лица.
Изключително важно е за всеки участващ в катастрофа, след като помогне на пострадалите, да потърси свидетели на инцидента, ако знае, че не той е виновен, или ако има съпричиняване и от другия участник в катастрофата. Не се ли направи това веднага, повечето свидетели просто изчезват. А с това изчезват и възможностите за защита.
Едни и същи кантори въртят бизнес за 200 млн. лева от катастрофи
Катастрофи, завършили със сериозна травма или смърт, се превръщат в печеливш бизнес за около 200 млн. лв. на година. Данните са неофициални и за тях съобщи "24 часа" в броя си от понеделник. Те бяха предоставени на вестника ни от юристи, които анализират прогресивно увеличаващите се искове през последните 5 години.
Появяват се едни и същи адвокатски кантори, както и фондации, специализирали се да водят дела за обезщетения от името на пострадалите или техните семейства. В действията им нямаше да има нищо осъдително, ако адвокатът не прибираше 30-40% от размера на обезщетенията.
Става дума за суми, достигащи 200-250 хил. лв. на загинал човек. В схемата освен адвокатските кантори има нотариуси, погребални агенции, болници, морги, полицаи. Само в Софийския градски съд през 2016 г. са гледани 2000 иска за над 25 хил. лв. До октомври 2017 г. делата са към 1550.
Адвокатите с комисия срещу измамите на техни колеги
Специална комисия за проверка на адвокатите, които мамят жертви и роднини на пострадали при катастрофи, е създадена във Висшия адвокатски съюз. Тя се бори както с порочни практики на техни колеги, така и на организации, които се занимават с такива дела.
"Тези "колеги" се възползват от хората и мъката им. Казват им, че ще ги представляват напълно безплатно, и едва при подписването на договора пострадалите разбират, че юристът ще вземе процент от обезщетението. Според сигналите при нас най-често става дума за 30%", обясни за "24 часа" адвокат, който е член на комисията.
Няколко организации пък ползвали подобна схема, но вместо дело търсели споразумение със застрахователя.
"Казват им: Защо ти е дело, само ще се бави и точи с години, ще вземем обезщетение веднага. Това е изгодно за застрахователя, защото той плаща по-малка сума. После посредникът отново прибира процент от обезщетението", каза източникът ни.
Според него, ако човек не се съгласял на схемата, от организациите го насочвали към адвокат, с когото работели. После делели парите наполовина.