Цветан Цветански: Децата на Балканите осъзнават ценностите, но считат, че има пропаст между тях

Историята е основен инструмент, чрез който се формира една колективна идентичност. Това каза председателят на УС на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Инструментите, чрез които се формира такава идентичност, са контролът върху етногенезиса, езика, територията и върху героите, обясни той. "Инструментариумът на историята е общ на всички и много трудно би могла определена държава да абдикира. Опитът да се разоръжи историята означава всички да се разоръжат“, коментира Цветански.  

Той разказа за проекта на Центъра за образователни инициативи, наречен условно "Образът на другия“. Изследването има за цел да проучи възприятията на младите хора, живеещи в шест балкански държави – България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, относно Балканите и Европейския съюз. То има три изследователски направления – анализ на учебните програми и учебниците, проиграване на ролеви ситуации и анкетно проучване. "Анализът на програмите и учебниците беше необходим, за да може въз основа на това да се пристъпи към следваща стъпка, т.е. да се създаде един наръчник, който да идентифицира проблемите и който през педагогически модели да заложи на определени методи – учене чрез преживяване или чрез правене, различни нови ролеви ситуации, чрез които да могат да бъдат обучени младежи в последствие“, обясни председателят на УС на Центъра за образователни инициативи. 

Анализът на учебното съдържание е показал етноцентричност в турските и гръцките учебници. "Това означава, че делът на националната история е по-голям и тя доминира дори когато говорим за отношенията в региона. В гръцките учебници, ако присъстват "другите“, те присъстват през Османската империя. За България и Сърбия се говори най-вече през ІХ и Х век и малко през ХІІІ и ХІV век от гледна точка на културната мисия на Византия в тези държави“, даде пример той. 

Цветански посочи, че според македонските участници учебниците им са балансирани, има баланс между националната и световната история. "Не получих информация специално за македонските учебници по история за това дали има конфликт със съседни държави, те не говорят за това нещо“, отбеляза гостът. 

Ролевите игри – "Да подредиш Европа“ и "Да пренапишем историята“, са показали как младите хора виждат Европа и мястото си в този пъзел. "Тук се очертаха три подхода. Единият беше евроцентричният, вторият подход беше географски, а третият беше при по-големите младежи – ценностен. При всички беше интересно това, че националните символи много трудно биваха разделяни“, поясни Цветански. 

Анкетата сред близо 800 участници показва, че децата много добре осъзнават ценностите – национални, регионални и европейски, но считат, че има дупка, пропаст, бариера между тях.