"В този случай Румъния направи добра услуга и дръпна България, защото политическата нестабилност в нашата страна дава лоши сигнали. Това най-вече руши доверието. Ако няма доверие в партньорите ни, то тогава възникват въпроси и съмнения. В този случай ефектът от това изтегляне беше положително за България.“ Това заяви в ефира на bTV
Цветлин Йовчев, бивш вътрешен министър и председател на ДАНС.
През седмицата от Будапеща дойде новината, че австрийците свалят и последната пречка пред присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. Формално това трябва да стане през декември и да започне от януари.
"В Румъния от няколко години има движение в правилната посока. И по отношение на инвестициите, които влизат, и по отношение на политическата стабилност, и по отношение на върховенството на закона. Всичко дава своите резултати“, коментира още Йовчев.
"Не мисля, че Брюксел ни даде послание, насочено към настоящата ситуация. Влизането ни в Шенген е една дългочакана новина. България има техническа готовност още от 2011 година. Бяха положени много усилия от редица правителства. И абсолютно несправедливо, по политически причини, страната ни беше спирана през последните години. Тези причини нямаха своето реално обяснение“, заяви председателят на ДАНС.
"В Румъния от няколко години има движение в правилната посока. И по отношение на инвестициите, които влизат, и по отношение на политическата стабилност, и по отношение на върховенството на закона. Всичко дава своите резултати“, коментира още Йовчев.
"Не мисля, че Брюксел ни даде послание, насочено към настоящата ситуация. Влизането ни в Шенген е една дългочакана новина. България има техническа готовност още от 2011 година. Бяха положени много усилия от редица правителства. И абсолютно несправедливо, по политически причини, страната ни беше спирана през последните години. Тези причини нямаха своето реално обяснение“, заяви председателят на ДАНС.
Във връзка с допълнителното условие на Австрия, а именно поне още шест месеца сухопътна граница между България и Румъния, Йовчев коментира, че целта е да има време другите мерки да се работят и да се гарантира, че няма изведнъж да се получи увеличаване на миграционния натиск.
"Най-големият пик на миграционен натиск в България беше през 2013 година. През октомври имахме по 3 500 мигранти на месец. В ноември вече имаше спад, но въпреки това беше много високо нивото. След това сработиха мерките, които взехме. Предполагам, че са предприети определени усилия в тази посока“, добави Йовчев.