Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Д-р Джансел Кенан, военен лекар: Военната среда ме научи, че няма време за колебание | ||||||
| ||||||
Гостува ни една дама, която ако я срещнете на улицата, никога няма да предположите каква е нейната професия. Тя е млада, красива, фина и женствена. Зад тази външност обаче се крие професията на военен лекар. Преминала е през специална подготовка, след която е била и на първата си мисия в Косово. Тя е част от онези герои зад фронтовата линия, за чийто героизъм по-малко знаем, но без които не може нито един фронт. Уважаеми слушатели, представям ви лейт. д-р Джансел Кенан. Честит национален празник! Здравейте, честит празник! Д-р Кенан, какво ви мотивира да станете военен лекар? Всяко дете си има своя мечта. Моята винаги е била да стана лекар и да лекувам хората, да им помагам. Нямам в семейството лекари или военни, просто в годината, в която кандидатствах, видях специалността военен лекар. Възможността да съчетая две професии веднага ми грабна вниманието. Пуснах се по това предизвикателство… И ето ви днес военен лекар. Имах интерес, винаги съм имала интерес към биология, химия, може би това е поради професията на моите родители. По какво се различава обучението на военен лекар от това на цивилен медик? Освен стандартното медицинско обучение, имахме военна и военномедицинска подготовка. Съответно военното обучение беше във Висшето военноморско училище, а военномедицинската подготовка във Военномедицинска академия- София. Като военен медик имали ли сте ситуации, които са били критични за вашия живот, за живота на пациента? Не, не съм попадала в ситуации, които да са застрашавали живота на пациент или екипа ми, но съм имала ситуации, в които се е налагало бързо да окажа медицинска помощ, за да няма усложнения. В такива ситуации най-важно е човек да запази самообладание и да действа по алгоритъм, защото всяка секунда е важна. Има ли разлика, когато си военен лекар, дали си мъж или жена? В XXI век не мисля, че има такава значение пола, дали си мъж или жена. По-скоро всичко е до желанието, до физическата подготовка и до знанията. Забелязвали ли сте по-различно отношение от страна на пациентите към вас - недоверие, с което сте се сблъсквали, когато видят, че под военната униформа се крие жена? Не, до сега не съм попадала на такава ситуация. Каква е основната разлика между лечението на пациенти в болница и в бойна среда? Лечението в болница дава сигурност, разполагаш с всички необходими ресурси - оборудване, екип. На терен нещата са малко по-различни – там често се работи с ограничени ресурси, в нестабилна обстановка и най-вече под стрес. Може би най-голямото предизвикателство е бързата преценка, какво може да се направи на място, за да може да се стабилизира пациентът и да се транспортира по възможно най-бързия начин до болница. Аз по време на мисията в Косово изпълнявах задача за първична медицинска помощ, за да може да транспортираме пациентите до болница, където да бъдат излекувани. Това е и основното предизвикателство, да успеете максимално бързо да реагирате на място, така че най-малкото да съхраните живота на пациента, докато той бъде транспортиран до болнично заведение, ако правилно разбирам? Да, в полеви условия времето е ключов фактор, а правилната реакция може да спаси живот. Кои са най-важните умения, които сте усвоили като военен лекар? Като военен лекар най-важното умение, което усвоих, е способността да запазя самообладание в стресови ситуации. В критични моменти паниката води до грешки, затова е жизнено важно човек да остане хладнокръвен и да действа по алгоритъм. Ключов аспект е бързото вземане на решения, защото както казах, в полеви условия времето е ограничено, а правилната преценка може да спаси живот. Има ли нещо, което бихте искали цивилните хора да разберат за военната медицина? Военната медицина не е просто медик в униформа. Военната медицина изисква съвсем различен начин на мислене и подготовка. Може би често хората не осъзнат, че военните лекари работят в среда с ограничени ресурси и под голямо напрежение, където всяка секунда е от значение. Важен аспект, както казах, е физическата подготовка. Човек трябва да е не само добър лекар, но и да има издръжливост и умения за работа в трудни условия. Освен това, военните лекари не се занимават само с травми, ние оказваме медицинска помощ на военнослужещи и в мирно време, грижим се за тяхната подготовка, превенция и за тяхното възстановяване. В мисии често помагаме и на местното население. На мен в Косово не ми се наложи, но имам информацията от колеги, които им се е налагало да помагат и на местното население, когато са били на мисия в Мали или в Афганистан. Какво беше първото ви впечатление, когато пристигнахте в Косово? Бяхте ли психически подготвена за това, с което се сблъскахте там? Когато пристигнах в Косово, първото ми впечатление беше свързано с военната атмосфера и динамичната среда. Всичко беше добре организирано, но още от началото ми стана ясно, че трябва бързо да се адаптирам към новия ритъм на работа. Въпреки че бях добре подготвена, беше различно да видя всичко това на едно място. Базата беше доста голяма, хората бяха организирани и бързо ни вкараха в час с нашите задачи, които трябва да изпълняваме. Всеки контингент има определени задачи, които трябва да изпълнява, и съответно, когато пристигне, получава задачите. Как изглеждаше ежедневието ви като военен лекар в Косово? Ежедневието ми като военен лекар в мисията беше динамично и зависеше от нуждите на контингента. Денят понякога ми започваше с учения, участвала съм в тренировки, свързани с евакуация и оказване на първа помощ в полеви условия. Първоначално денят ми започваше с проверки на състоянието на военнослужещите, да докладвам към началниците дали сме имали пациенти през нощта, осигурявахме превантивна грижа, проверявахме хигиенните условия. Ако се налагаше да оказвам медицинска помощ, най-често съм имала травми и вирусни заболявания. Случва ли се военните да искат не просто помощ за рани, инфекции, вируси, но и психологическа подкрепа от вас? Разбира се, не само физическото здраве е важно, но и психическото. Но както казах, мисията в Косово при нас беше мироопазваща. Да, изолацията може да предизвика стрес във военнослужещите, но нямах такива пациенти, които са искали помощ за посттравматичен стрес. Но винаги сме им казали, че когато не се чувстват добре, може да разговарят с командирите или с мен. Имало ли е моменти, в които вие самата сте се чувствали слаба, че не можете да помогнете в конкретна ситуация? Не, не ми се е случвало досега. Когато има трудност, се фокусирам върху конкретната задача и използвам всичко, което знам. Военната среда ме е научила, че няма време за колебание и човек трябва да действа логично и ефективно. Налагало ли се е да оказвате помощ и на цивилни граждани в тази мисия в Косово? Не, не ми се е налагало. Как местните хора приемаха вашето присъствие? Като цяло бяха добронамерени към всички. Не говоря конкретно само за лекарите. Нагласата към контингентите от натовските държави на местното население е добра и те винаги добре се отнасят към чуждестранните военнослужещи. Промени ли Ви тази мисия като лекар, като човек? Да, допринесе за известна промяна. Даде ми ценен практически опит и ме научи как да прилагам знанията си в реална военна среда. Усъвършенствах умението да работя под натиск, да вземам бързи решения и да се адаптирам към динамични условия. На лично ниво мисля, че мисията ме направи по-дисциплинирана и организирана. Имаше ли разминаване между това, което си представяхте и това, което на практика се случи? По-романтична ли беше представата ви преди да отидете в Косово? Реално нямах никакви очаквания. За мен беше предизвикателство, в което се впуснах. От колеги, които имат опит с мисии, знам, че няма еднаква мисия, всяка мисия е различна. Затова отидох без никакви очаквания. Колко време бяхте на тази мисия? Три месеца и 10 дни. На колко години сте? На 26 години съм. И тук се казва "скандално млада". Бихте ли отишли отново на подобна мисия? Да, със сигурност. Опитът, който придобих по време на мисията, беше безценен както в медицински, така и в личностен план. Разбира се всяка мисия има своите трудности, но именно тези моменти те изграждат като професионалист. Росица АНГЕЛОВА |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Екопарк - Варна затваря врати
16:47 / 02.03.2025
Знаково лице от БНТ започна работа в Нова телевизия
19:57 / 02.03.2025
Съобщиха важна новина за тези два квартала във Варна
12:32 / 02.03.2025
Зрители: Какво се случва с Виктория Петрова?
20:30 / 02.03.2025
Тежка загуба съсипа известен водещ на новините
14:39 / 02.03.2025
Почина Митьо Пищова
12:09 / 03.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: