Както вече съобщихме, преди броени дни ръководителят на Клиниката по функционална диагностика на нервната система на ВМА - проф. Екатерина Титянова, д.м.н.
почина в един и същи ден със съпруга си - Чавдар Русев, който е изпълнителен секретар в Асоциация за развитие на планинските общини в България.
Ето какво написа по този повод д-р Неделя Щонова:Бяхме близки с акад. проф. д-р Екатерина Титянова.Имах честта да я познавам лично.Беше ми учител и приятел.Изключителен човек, личност, характер, борбена, устремена.Веднъж тя и нейният съпруг Чавдар Русев поканиха мен и Лили на обяд.Тогава... по един начин и в един момент, който винаги ще помня... с болка, горчивина, деликатно и с достойнство... тя за първи път ми сподели, че те... те с нейния съпруг си нямат дете... и никога не са имали дете. Мечтаеха да си осиновят.
Академик Титянова, много обичаше Лили.Хвана я за ръчичката на този обяд, погледна я в очите и й каза нежно:- Виж, Лили, образованието е нещо много важно за една жена, образованието и академичните постижения са сила, независимост, класа. Страхотно е да си лекар. Стани лекар! И аз и майка ти ще ти помогнем да се влюбиш в неврологията. Но по-важно от неврологията, образованието, наградите и публикациите е - тук гласът и стана много тих - по-важното е да имаш приятели и любящо семейство... с много деца в него.И се разплака...Много ми е мъчно за академик Титянова.И колко невероятно... двамата със съпруга й са родени на една и съща дата - 8 октомври и умират заедно в един и същи ден. Те много се обичаха.Колко жестока и безмилостна и странна и необяснима и мистериозна... може да бъде съдбата.Едно от последните й достижения бе съвременният и оригинален учебник по Нервни болести, който тя издаде през 2021.Обади ми се една вечер, да ми ракаже за него.Бях пред фитнеса, когато тя звънна, точно влизах.Беше 20:00 часа.Имах един час за тренировка, преди да затворят.А на нея много и се разказваше. Почувствах го.Спрях пред залата, върнах се в колата, останах вътре и един час си говорихме.Това е единственият случай на провалена тренировка в живота ми.Винаги ще помня този дълъг... и сложен разговор... Ще го помня с благодарност.Слагам тук линк от нейно гостуване в “Духът на здравето".Могат ли думите и мислите да променят ДНК-то ни? Тя избра темата.Тя - професор по неврология, учен с над 250 публикации у нас и в чужбина, иноватор, човек с научни приноси, създател на периодично двуезично английско-българско списание, създател на школа по невросонология, носител на наградата “Питагор" 2018 и научна автобиография в 10 страници...Тя вярваше силно в това.И толкова искаше да бъде научен ръководител на дисертацията ми.Поклон пред паметта й.Съболезнования на близките.Академик Титянова заслужава много повече от едноминутно мълчание.Тя отдаде целия си живот на пациентите.И науката.Обич и благодаря.Много любов и светлина по пътя на душата й.По пътя на душите им...Много ми е мъчно.