Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Д-р Павлин Кемилев, офталмолог: Разтоварвайте очите си с почивка и често мигане | ||||||
| ||||||
Кои са най-разпространените очни заболявания в България в детска възраст? На първо място са рефракционните аномалии, които са, казано разбираемо, проблемите с диоптрите на окото, с рефракционната сила и необходимостта от носенето на очила. Това са най-честите причини, поради които нашите малки пациенти посещават Детския очен кабинет на "Александровска“. След това са конюнктивити. Прави ми впечатление, че в последното може би повече от десетилетие преобладават все повече алергичните конюнктивити. Просто нашите малки пациенти, като всички, имат някаква алергия, включително и такава, която се проявява с високи симптоматики. И възпалителните заболявания, вирусните конюнктивити. И за жалост, за жалост, травматизмът, който при нашите малки пациенти също не е рядък поради игрите с опасни предмети. Естествено, има абсолютно огромен спектър заболявания, включително и наследствени, дегенеративни, вродени катаракти и т.нар. вродено перде, вродени глаукоми, възпаления на вътрешните обвивни на окото, увеитите. Има огромен спектър, почти целият, който има при възрастните, включително и някои, които не се срещат при възрастни. Фактът, че в България, както по целия свят, ин витро фертилизацията, т.е. ин витро оплождането напредна изключително много. Много двойки, които преди не можеха да си позволят или не можеха да имат просто деца, сега могат да си позволят да имат дечица, но обикновено това са многоплодни бременности, често бебенцата се раждат недоносени и там също имаме доста голям контингент, който трябва да бъде проследяван и в случай на необходимост да бъдат лекувани тези бебенца, при които проследяването започва още в инкубатора, т.нар. кувьоз, и продължава доста време, понякога месец-два за развитие на ретинопатия на недоносените, която също, за щастие, благодарение пък на подобряването на апаратурата и неонатологичните грижи, тези колеги, които се грижат за недоносените бебенца, процентът на тези ретинопатии при недоносените, което е много тежко заболяване и което в четвърта и пета степен от развитието си носи до пълна слепота почти, в пета степен – абсолютно слепота, сега вече са много, много по-малко, отколкото в миналото. В каква възраст е най-подходящо да доведем за пръв път детето си във вашия кабинет и по какъв начин да му обясним, че там не е страшно? По принцип на първите прегледи, ако родителите не забелязват нещо те самите, което да ми се струва странно, ние препоръчваме след шестия месец, между шестия месец и първата година след раждането да се направи първия профилактичен преглед. Това са бебенца, те още не осъзнават даже какво се случва. Обикновено прегледът минава много добре. Не могат да се направят всички тестове, които изискват колаборация, както примерно да бъде изпитано детето да отговаря на картинки, колко вижда и т.н., но могат да се проверят много неща, които иначе могат да останат скрити за родителите. И затова един път годишно, при липса на всякакви други индикации за по-чести прегледи, един път годишно децата трябва да бъдат преглеждани. Значи между шестия месец и първата година – първи преглед, и след това всяка година по веднъж трябва да бъдат прегледани от офталмолог. С възрастта се включват все нови и нови тестове, като изискват на опредена възраст детето да е колаборативно. Много е важно джипитата също да участват в този процес, защото имаме немалко случаи, когато намираме патология, която е можело да бъде излекувана, ако детето е отишло на очен лекар по-рано, но когато зададем въпроса на родителите: добре, защо не сте го довели това дете? Вече е втори клас и идва за първи път на очен лекар примерно. И те казват "Ами, джипито смята, че няма нужда“. Това не е така. Много хора казват "Джипито не забелязва да има проблем, ние не забелязваме. Детето вижда много добре“. Само че окото, очите на човека са чифтен орган, те са две. И това, че примерно едно дете може да вижда от 100 метра котка, не означава, че го вижда и с двете очи този обект. Може с едното око да вижда 100%, с другото – 10%. Трябва да се направи прегледа с всяко око поотделно, както си има алгоритъм за преглеждане на деца от бебешка възраст до 18-годишна възраст пациентите в България се водят деца. Така че много е важна профилактиката в очните заболявания, както във всички заболявания, както във всички заболявания по принцип. Много по-добре е да предотвратиш евентуално развитие на някакъв проблем, отколкото да лекуваш последствията. Може ли да дадете съвет на родителите как да предпазят учениците вкъщи от вредните навици, които увреждат зрението? Визирам компютри, таблети, телефони и постоянното взиране в някакъв вид монитор Това е много трудно в България вече да се постигне, защото положението е извън контрол – в прав текст, просто е изпуснато тотално. Аз имах възможността да работя в други държави по света, включително още имам регистрация в Англия. В Швейцария също съм работил, но въпросът е, че там аз много рядко, да не кажа почти никога не съм виждал деца в предпубертетна възраст със смартфон. Те имат едни гривни такива, като часовници, които са за контакти и се ползват като локализатор, GPS, или малки телефони, от обикновените, най-прости телефони, които в България струват 30-40 лева, черно-бели, без интернет, за да могат да поддържат връзка с родителите си, но смартфони, да виждам деца в чакални, в гари, аерогари и т.н. със смартфон в ръцете, такова нещо в Англия не съм виждал. Докато в България в чакалнята на Детския очен кабинет децата – гушнали по един огромен телефон и от 15 см гледат в екрана, което е изключително неприятно и крие съответните рискове. И какво могат да направят родителите? Има много такива, слава богу, родители, които казват: "А, моето дете няма телефон или на моето дете не му се дава да играе с такъв и му давам моя за 10 минути“, но проблемът е много неприятен, защото тези деца отиват на училище. Половината деца размахват в коридора, в двора по някакъв смартфон, децата искат да имат всичко, което имат и останалите деца, почват да имат семейни проблеми, скандали вкъщи и т.н. Това води до голямо напрежение, родителите накрая вдигат ръце много често и казват "Ами сега не може Пенчо, Генчо да имат телефони, моят да няма. Цял ден плаче и се тръшка“. И оттам нататък идва една такава верига, която няма прекъсване. Вече това просто цялото общество трябва едновременно като че ли или в рамките на няколко месеца родителите да разберат, че просто телефонът не е играчка и дори детето да поиграе малко там, 5-10 минути, трябва да седят на едно подходящо разстояние от около 30-40 см, да не се стои много, да се взират в монитора на телефона. Това важи и за таблета също, и за компютрите също донякъде, но там поне разстоянието е по-голямо. Докато едно малко дете държи телефона на 15-20 см от очите си. Това никак не е добре. Какви нарушения можем да наблюдаваме след тези действия? Нарушения – съхнене на роговицата на първо място. Общоизвестната истина е, че когато човек се взира в някакъв обект, независимо какъв е, той си намалява честотата на мигане, особено движещи се обекти, проследява ги. В игрите има такива фигурки, които са крият, трябва да се преследват и т.н., и за да не загуби контрол върху играта, да бъде победено, детенцето се взира, забравя да мига. Хората в такова състояние, независимо от възрастта, мигат средно три пъти по-рядко, отколкото е нормалната им честота на мигане в стандартна обстановка, без такова взиране. Това води до изсъхване на роговицата. Има едно често парене в очите и те, децата, започват да мигат, като това мигане може да добие характеристиката едва ли не на неврологичен тик. Родителите се притесняват, тръгват по джипита, оттам – по невролози, които накрая естествено ги пращат при очните. Детето изведнъж започва да мига много, но това е, след като вече е поизсъхнала роговицата, тя е раздразнена, имат чувството за парене и чуждо тяло в окото и детето започва да мига, да върти очите. Родителите се притесняват, обясняваме им причината и въпреки това, нищо не се променя. Може ли сега да посъветваме сега и нашите по-възрастни слушатели, хората, които работят в офис на компютър по 8 часа на ден? Разбира се, предполагам, че повечето носят и очила. Но какви упражнения можем да правим с очите си с цел да не закърнява самият орган? По отношение на предпазните средства – много хора ги знаят. Някои използват вече съвременните монитори, които имат много малки емисии на ултравиолет, на синята светлина, плоскоекранни такива, съвсем модерни екрани, които много намаляват яркостта. Други използват и предпазни очила с UV защита, антирефлексни покрития. Така че те, повечето работещи на тези устройства, го правят това нещо. Проблемът е с почивката. Независимо от протекцията на окото, този факт, който казах преди малко за мигането, пак си важи. Дали гледа служителят – казахме, че говорим за възрастни хора, гледа монитора през защитни очила, или самият монитор е съвременен, той все пак, ако трябва да следи примерно колони от цифри, да вади някакви числа, таблици и т.н., той, взирайки се в екрана, пак също намалява мигането и това води до намаляване на влажността на роговицата. Слъзният филм се разкъсва по-лесно. А той, като изсъхне, е много неприятно. Всички сме си играли като деца кой ще мигне първи и всеки знае, че ако известно време съзнателно не мига, в един момент дразненето става толкова неприятно и силно, че абсолютно против волята, че абсолютно против волята, човек мигва. Но когато това продължава с часове, не чак до такава крайна степен, води пак до напрежение и чувството за дискомфорт и парене в окото, започва мигането. Така че една препоръка – такива хора, които имат подобни симптоматики по време на работа, да си слагат изкуствени лубриканти. Има най-различни в мрежата, не се продават с рецепта, с различен вискозитет и плътност, съответно с различни характеристики за различни професии. Но тези лубриканти държат роговицата влажна по-дълго време и могат да намалят вредното въздействие на изсушаването на роговицата и дискомфорта, който се изпитва след това. Като друг неприятен факт е напрежението на акомодацията – това е механизмът, с който нашето око може да вижда ясно, контрастно и надалеч, и наблизо. Това е нещо като зуум камера все едно. Той се контролира от леща в окото, която пък се контролира от своя страна от един мускул, наречен цилиарен. При много продължителна работа на близко разстояние този мускул стои напрегнат. Така че ако пациентът има примерно далекогледство, той трябва много повече да акумулира, отколкото този, който е късоглед или пък е с нормална рефракция, нормална диоптрична сила на окото. И тогава се повяват други прояви на тежка тежест в челото, главоболие в челната област в края на работния ден. Така че съветът ми е тези хора, които работят толкова дълго време, един път годишно да си проверяват състоянието на рефракцията, т.е. на диоптричната система на окото. Ако имат нужда от корекция, да я използват по време на работа – говоря за диоптрична корекция, с очила да кажем. Друг съвет е да има почивки. Сега много често ни е много трудно – примерно един касиер да зареже касата и да отиде да почива, когато има огромна навалица и опашки в магазина, но препоръчително е на всеки 45 минути интензивна работа на компютър едно 10 до 15 минути човек да почива. Като сега почивката не се изразява в гледане на нещо друго на монитора, защото аз съм имал много случаи в кариерата си, когато казвам на ученика: добре, почивай. Ей сега особено, имаше онлайн обучение, всички стояха с часове на компютрите. "Ама аз си почивам“. Е как си почиваш? Вика "Ами, пускам си игра или гледам някое филмче“. Ама това не е почивка. Трябва почивка ментална, да се откъснеш от учебния материал, от решаването на задачи, от контролното и т.н., но зрителната система продължава да е натоварена, само че с друг вид работа, пак по същия начин. Почивката означава да стане от стола, да се разходи, да почне да гледа далечни обекти, да излезе на балкона, да отиде до магазина, примерно ако е ученик вкъщи или работи на такова място, една разходка из офиса, ако трябва до кафето, но въпросът е да има преместване на погледа от близките дистанции към по-далечните. Това е в общи линии. Цветовете в самата стая оказват ли влияние върху зрението ни? По принцип тези, които са в меките тонове, меката охра, светлозеленият цвят са по-подходящи за зрението. Те по-скоро имат психологически ефект, не толкова върху окото като орган. Да разтоварва, да не натоварва психиката и да няма напрежение, както например яркочервеното или тъмночервеното и т.н. Но това са по-скоро психологически ефекти и имат не толкова влияние директно върху зрителната система и окото като орган на тази зрителна система, защото тя е една доста сложна система. Окото е една камера, един рефлектор с много сложно устройство. Има дълъг зрителен път, зрителни нерви, зрителни трактуси, радиация в мозъка, т.нар. оптична радиация. Това са огромен брой влакна – над милион, които се движат към фината част на мозъка, и зрителният път е дълъг, сложен. И интересното е, че тук специално рецепторът е в предната част на главата, очите са сложени отпред, а зрителните центрове са разположени в тилната част на мозъка. Той минава през целия мозък този зрителен път и всякакви процеси там също могат да въздействат върху него, защото една система, колкото по-дълга и сложна е, толкова по-лесно е да бъде повредена естествено. Но това е, така е направила природата, има си основание. Естествено, очите трябва да са отпред, не отзад, за да може човек да гледа какво прави, къде ходи. Така че ние трябва да се грижим за този анализатор, който реално ни дава над 85% от информацията за заобикалящия ни свят. Останалите сетива дават само 10-15%. В Световния ден на зрението нека да отправим някакво послание към нашите слушатели? На първо място, ако говорим за общото здраве, ще кажа - да внимават с храната и да не забравят движението. За мен съвременният бич унищожаващ огромно количество здрави хора, унищожаващ ги до положение да се инвлидизират. Това е абсолютното обездвижване на повечето хора в съвременния свят. По отношение на очното здраве – да следят органа, който им дава почти 90% от информацията за света, защото загубата му е нещо много страшно. Съветвам всеки един да си затвори очите за една минута и да постои така. Да си представи, че трябва да измине 5 метра разстояние, да се опита да го измине и да разбере какво означава да си сляп или с много ниско зрение. Грижите за окото никак не са маловажни. Т.е. да имат нормална профилактика, да спазват правилата, които в продължение на столетия човечеството е постигнало като информация и заключения какво е вредно и какво полезно за очите, и да се грижат за тях. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Вдигат цената на водата във Варна от 1 януари 2025 г.
11:27 / 26.11.2024
Благомир Коцев с важна заповед
15:47 / 26.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: